Владимир Максимович Скоринкин (Уладзімір Максімавіч Скарынкін), белоруски поет и преводач, е роден на 07.06.1939 г. в град Витебск в семейство на служащ. Баща му загива на фронта през 1945 г. Заедно с майка си, на 4 г., е откаран в Германия. Завършва средно образование (1956) и Рижкия институт за инженери от гражданската авиация. Работил е като инженер в Минското летище и като началник на аварийно-спасителната служба на Белоруското управление на гражданската авиация. Автор на 12 книги с поезия, известен е и като първия преводач на белоруски език на „Божествена комедия” на Данте (1997). Автор и на превода на „Дон Жуан” на Байрон (2004), „Книга на песните” на Петрарка и „Нов живот” на Данте (2011). Превежда стихове на Николай Рубцов, Микола Винграновски и др. Член на Съюза на писателите на Беларус. Носител на Националната награда на Италия (1998), Държавна награда на Беларус „Янка Купала” (2000), Наградата на Международното съобщество „Данте Алигиери”(2001), „Златен купидон” (2011) за преводите му на Петрарка. Съпруг на журналистката Валентина Луцевич. Баща на поета Андрей Скоринкин.

Публикации:

Поезия:

ДА, АЗ СЪМ СМЪРТЕН. НО НЕ МЕ Е СТРАХ…/ превод: Марко Марков/ брой 84 май 2016