Владимир Башунов

превод: Тихомир Йорданов

Застудява по начало,
висна облак на парцали,
става скучно, пада мрак.
Ден си беше, беше ничий,
от дървото говор птичи
сипна се за похлупак.

По градините за сгода
на окълцана природа,
в гръд и в пазвища, везде
той прониква, не се сили,
чува отговор окрилен -
„няма нищо”, „как да е”.

Нищото ще го разпръснем,
сътвореното ще лъснем
как да е и мълчешком.
От бедата, що ни гази,
отговорно ще опазим
и Отечество, и дом.

Беше си то, беше кротко.
Но от нейде тупна водка,
краставичка и домат.
Чашката с ръка докопа…
Виж ни, живи сме, Европа,
и на тебе на инат.

Да си пийнем ли? Без Чаши?
С нас е Пушкин, с нас е наша
майчица, продава тук
мляко, издоено прясно,
и търпение прекрасно
със ренде и с тежък чук.