Иван Грозев

В поемата „Песен о полку Игоря” се говори за вещия певец Боян, който казал някога мъдро слово: „Тежко на плещи без глава, горко на глава без плещи.” Ние не можем с достоверност да кажем кой е бил този прочут певец Боян; много догадки, обаче, ни навеждат на мисълта, че той ще да е тъждествена личност с нашия Боян Магьосника, най-малкия син на цар Симеона.

Поемата е написана на порусен старобългарски език и това ни сочи най-явно и най-убедително някой старобългарски оригинал; руският писач не ни оставя дори името си, като говори с най-голямо благоговение за Бояна Чародей - както се нарича в поемата.

Както и да бъде, но думите на този магьосник на словото като да са казани за нашия народ. Изглежда, че българската държава, откак съществува, е била кога без глава, кога без плещи.

Народ и власт - две съпротивителни сили, от взаимодействието на които се е обуславял нашият държавен живот, нашето народно величие, или безславно падение. През цялата нашата история се е водила упорита борба между народ и власт, и рядко се е постигало пълно съгласие между тези два двигателя на всеки обществен живот.

Още от самото основаване на българската държава са се сблъскали два враждебни стихии - мощната организаторска воля на завоевателя българин от Волга и патриархалната безпечна свободолюбивост на славянина, който не на радо сърце трябвало да се подчини на тази чужда нему воля.

Разглобените славяни на безброй общини и племена най-после съставили държава, но колкото пъти властта се е израждала в насилие, вроденото тежнение на славянина към разглобяване се е проявявала наново, а от това разцепление се е пораждало многовластие и анархия.

Поради липса на разумна власт, която да обедини всички воли и да ги насочи към обща цел, страдал е цял народ; и българската държава не е можала да се закрепи, както и да даде отпор на всички вражески налитания отвън.

Ние вече имаме трето царство, но и в него царува същата раздвоеност.

Както някога, така и днес, народът презира властта, като мисли, че тя е извор на всичките му злини; от друга страна пък властта е покварена - в лицето на своите представители, тъй че съгласие между народ и власт и днес няма; откъсната е главата от трупа, и разумен политически живот е невъзможен.

А какво става, когато държавният труп - без глава - започва да се разлага? Тогава идва многоглавата хидра, която се нарича многовластие, - състезаване на властнически амбиции, сигурен признак за настъпваща анархия и политическа смърт…

Във всеки жив организъм трябва да има един закон - една обединяваща сила, която да подчинява всички членове и части, тъй че каквато форма и да има държавното управление, в него трябва винаги да изпъква един царствен принцип.

Така и най-свободолюбивата република ще се покаже непоносима монархия за своенравния беззаконник, а най-строгата монархия - свободолюбива република за оногова, който съвестно изпълнява законите и дълга си. Така и най-идеалното управление ще бъде спънка за престъпника, който не ще може да прояви свободно своите долни инстинкти.

Но формата на управление не важи; дайте свобода на човека, а не за звяра; за човека съществуват закони, а за звяра - вериги. Докогато сме човеци, ние ще се управляваме от закони, но щом се обърнем на зверове, тогава неминуемо ще ни се наложат вериги - от наши или от чужди.

У нас има твърде превратно схващане досежно тези въпроси.

Всички говорят за свобода и за права на личността. Това може да е добро - за личността, но за обществото не ще ли бъде зло, когато чрез личната свобода на едного се ограничава личната свобода на другиго, и дадените права на едного са отнети права от другиго?

Често оня, който плаче най-много за свобода, извършва най-голямо насилие над другите, щом получи свобода. Колко мъчно е да бъдеш истински свободен!

И един разумен и чувствителен човек се отказва от тази позорна свобода, която се изразява в насилие над другите; един честен човек се отрича от всякакви лични права, щом те накърнят човешките права на другите.

Истинският човек разбира само една свобода и само едно право - да изпълни дълга си.

Недейте дава в ръцете на слепеца факел, казва Шилер, защото то ще подпали къщите на хората; недейте дава свобода и права-власт на егоистичната човешка личност, за да не ви докара най-големи бедствия и катастрофи. Преди всичко преобразете тази личност и я превъзпитайте: за свободата трябват диамантени характери и силни мъже.

Аз мисля, че най-голямото зло ни иде от тези недорасли големи деца, които без време са излезли от училище; - лакоми и кресливи деца по стъгдите… А нам ни трябват силни умове, една здрава интелигенция.

Изглежда, че българският народ още няма глава.

1919 г.