ЕТИЕН КАССЕ В ТЪРСЕНЕ НА ЛЕОНАРДО

Георги Ангелов

Непопулярният в България и изключително спорен френски писател и журналист Етиен Кассе е автор на интересна книга за Леонардо, появила се през 2006 и в Санкт-Петербург. Изказаните идеи и предположения водят до хипотеза, която свързва гениалния художник с масоните. Въпреки множеството косвени доказателства, фактите не позволяват да говорим за цялостна теория, а по-скоро за малобройни документи и догадки, които тепърва ще се анализират от учените.
По-късно Кассе признава, че издателството, възложило му да напише стандартна биография на художника, отказало да публикува книгата, след като се убедило в неочакваните и нетрадиционни изводи на писателя.

След като се запознал с огромен брой архиви и книги за Леонардо, Кассе стига до неочаквани изводи, които звучат така:
Масоните водят началото си от Египет и от Изхода на Мойсей, с когото от страната поели и първите емисари на масонството – подготвени идеолози и проповедници на т. нар. “световен ред”, те донесли в млада Европа тази експанзионистична идеология. Освен това усъвършенствали и притежавали сложна генетична технология (!), реализирана векове по-късно при раждането на човек от мащаба на Леонардо, който цял живот се чувствал неуютно от наложеното му опекунство и постоянно търсел своеобразни начини да се измъкне от тяхното влияние.
Хипотеза достатъчно спорна – до невероятност!

С какви доказателства си служи Кассе в увлекателно написаната си книга?
На писателя направило впечатление, че малкият Леонардо, след като бил кръстен, е отведен в глухото провинциално селце Анхияно, в долината на река Арно, в Южна Италия, където прекарал до 4-та си година. Заедно с него отишла и майка му – според официалната историография обикновена селянка, а според жителите на да Винчи – собственица на таверна. Според италиански археолози, правили разкопки в района през 1903 г., в околностите на селото е открито древно капище на бог Бафомет – известния по-късно бог на тамплиерите, чиято връзка с масонството според мнозина учени е доказана. В капището се извършвали обреди, а жреците се набирали от момчетата до… 4 годишна възраст.
Бафомет, освен всичко друго, бил свързван и с молби за раждане на деца, плодородие и увеличаване на “мъжката сила” – след раждането на Леонардо (първороден и единствен до този момент син на Пиеро да Винчи) нотариусът имал още 12 деца, като последното се родило, когато той бил на 55 години, самият Пиеро да Винчи умрял на преклонната за онази епоха възраст 77 години.

Ако все още споменатите факти можем да разглеждаме като косвени, то на един документ от епохата би трябвало да се обърне специално внимание. Кассе отбелязва, че се добира до него след големи усилия. Става дума за писмо на дядото на художника – Бартоломео да Винчи, съхраняващо се в Британската държавна библиотека. В него се казва: “Нима именно ние, а не нашите потомци ще се удостоят с честта да видят плода на толкова дълги и трудни усилия… Момчето се роди под свято знамение…” Кассе твърди, че това знамение е силният метеоритен дъжд в долината на Арно през 1452 и че момчето – “плод на толкова дълги и трудни усилия” е именно Леонардо – “продукт на дълъг процес на “селекционен отбор”…

На 15 години (от 5 до 15 години животът на Леонардо ни е неизвестен) бащата на бъдещия гений го отвежда при метр Андреа Верокио, който се отказва, според известната легенда, да рисува повече, след като вижда ангела, създаден от младия му ученик. Кассе обаче разглежда известната легенда по друг начин: според него Леонардо нарисувал богохулен, макар и завоалиран персонаж. Трите масонски символа, втъкани в картината, били: гълъб, чиито криле очертавали контура на масонски триъгълник, а и езически символ на Бафомет; своеобразно слънце за фон на гълъба, водещо към масоните, и лъчи около слънчевия диск. “Вместо сегашната пирамида на американския долар, виждаме контур на птиче тяло” – пише Кассе. Именно споменатата фигура накарала по някакви причини Верокио да се отдръпне от рисуването.

По онова време Тоскана била управлявана от Медичите, които не били особено благоразположени към семейството на да Винчи. И въпреки това те били принудени да не вземат мерки срещу младия Леонардо, когато бил обвинен в групово изнасилване. На 8.04.1476 бил получен (по установения от властите ред) анонимен донос, твърдящ, че трима млади жители на Тоскана и Леонардо изнасилили 17 годишния модел Джакопо Сантерели, имало и свидетели. Било направено разследване, но в уречения за съд ден не се явил никой – нито свидетелите, нито жертвата. Явно личало огромно влияние в защита на обвиняемия. Въпреки че и досега е недоказана вината на Леонардо и следователно упреците в хомосексуалност, буди съмнение снизходителността към сина на обикновения нотариус. Кассе отбелязва, че движението на хомосексуалистите напълно неоправдано е издигнало за своя икона художника въз основа само на тази съмнителна история. Впрочем, не знаем нищо друго за личния живот на художника, така че към случката трябва да се отнесем с далеч по-голяма въздържаност от апологетите на гей-движението. По-интересно е друго: Кассе открива документ, пришит към делото, старателно поставен там от добросъвестен бюрократ, под който изследователят забелязва… масонски печат. Документът е доказателство за масонски натиск да се прекрати “углавното дело” срещу художника. И наистина – в рамките на един-единствен ден то е спряно, а този документ е забравен след прочистването на делото. Кассе отказва да съобщи сегашното му местонахождение от съображения за сигурност и защото се е добрал до него “чрез не много законни методи”, което е разбираемо с оглед трудностите пред всеки изследовател във връзка с масонството.

Незавършилият даже начално училище Леонардо, неполучил на практика никакво образование, прекарва цели 4 г. в Тоскана и по думите на Кассе “вероятно е подкрепян финансово от флорентинския филиал на масоните”. Факт е, че високата конкуренция и редица обективни причини не позволяват Леонардо да печели и той цели 10 години – от 20-та до 30-та си година на практика не върши нищо – трупа единствено житейски опит и познания…

Когато младият самоук от провинцията се добира до Милано, той, по думите на Кассе, поради свършване на парите му, се разплаща с вещи… като например с масивен златен медальон с гравиран масонски знак и други подобни. Милано от 1481 е мегаполис за онези времена: жителите му наброяват около 100 000 души, градът е център на текстилното и оръжейно производство. Начело стои херцогският дом на Людовико Сфорца – двор, известен с разврата си и силния интерес към езотериката от всякакъв вид – в него пребивават всякакви странни птици – от астролози до некроманти.
Приемането му в двора на Сфорца и плодовете на този 17 г. престой в Милано са странни и Кассе предполага отново масонска намеса в уреждането на младия художник. Чудатото искане на необразования провинциален младеж да стане “военен експерт” е задоволено единствено от страстта на Сфорца по бронзовите коне, поставяни на гробниците. Леонардо така и не създава друго, освен два макета на несъществуващия паметник, илюстриран трактат по анатомия на конете и прочутия си по-късно научен труд от 1119 страници “Атлантически кодекс”, включващ почти всички изобретения на художника: бойна колесница, топ – праобраз на автоматичното оръжие, изключително важното оръдие със “системно насочване”, съвременния балистичен снаряд с автоматичен детонатор, механизъм за потапяне на вражески кораби – праобраз на торпедото и мн. др. Но тези открития потайният гений не показал на владетеля, а и онзи не проявил желание да ги види. Странно е и това с какво е живял цели 17 години наемният инженер-скулптор в Милано: единствената поръчка, която получил за това време била от друг работодател – Църквата: “Тайната вечеря”, с чието изработване е свързан и известният анекдот, според който Леонардо иронично предложил на пристигналия Сфорца да го изобрази като… Юда.

Кассе предполага, че “невидима ръка” е насочвала художника – целта е била създаване на изпреварили времето си оръжия, реализирани по-късно другаде. Затова му бил даден достъп до един от най-развитите по онова време в Европа промишлени комплекси по производство на оръжие и възможност да изучава отбранителната промишленост на този град. “Нито едно негово изобретение не било използвано от нито един владетел в онези толкова агресивни времена” – пише озадаченият Кассе и добавя в списъка на “миланските” открития подемния кран, делтапланера, вертолетния винт, велосипеда, подводната лодка и парашута, за да заключи, че дори три пъти повече да беше гениален, Леонардо не би имал способността да създаде всички тези напълно несъвместими с епохата му открития.

Швейцария е страната, която Кассе вижда като възможен полигон на изобретенията на Леонардо. Създадена една година след като започват първите санкции срещу тамплиерите (1290) – на 1.8.1291 на планината Рутли като “вечен съюз” между “братя”, Швейцария става щабквартира на масоните, тук били преместени всички финансови и човешки ресурси на тамплиерите, според Кассе.
Но доказателства за това предположение журналистът няма.

И все пак бил ли е генетичен експеримент Леонардо – експеримент, който за разлика от опитите на националсоциалистите, се оказва успешен? В заключение Кассе привежда отново косвени доводи: имал е хипнотично въздействие върху мнозина, свръхчовешка физическа сила, безгранична увереност в себе си, уникална фотографска памет, можел е да работи по 24 часа на денонощие, извършвал е математически действия с изумителна бързина, освен това е нямал никакви любовни отношения, както и деца – дори незаконни, представите му за религията били различни от класическите разбирания по онова време, не оставил писмени свидетелства за личния си живот, най-сетне се отличавал с “фанатичен стремеж към независимост от всички видове началници”… Като потвърждение на хипотезата си Кассе посочва и известния трактат “Златното сечение” или “Божествена пропорция”, главната идея на който е, че всичко съществуващо е било създадено, а числото 1,618 отразява пропорциите във Вселената и “кое произведение на човека е в резонанс с Вселената” – факт, който достатъчно красноречиво отразява величието на художника и несъгласието му с натрапените масонски виждания и растящото влияние на тези богохулни концепции в обществено-политическите реалии на Новото време.


Е. КАССЕ. ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ: ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ
ИЗД. ВЕКТОР, 2006, САНКТ-ПЕТЕРБУРГ