У ДОМА, В МОЛОГА

Алла Горбунова

превод: Иглика Дионисиева

През деветдесет и трета година Василий Гаврилович Ласточкин стана на седемдесет и шест и отиде под водата. А тя си беше там, на 5 км на изток от остров Святовски мъх, на 3 км на север от двухълмието Баби гори. Той помнеше своя град на двете реки: Молога и Волга, а веднага след града започваше блатото и Святото езеро. Самият той някога работеше в машинно-тракторната станция, учеше в семепроизводителния техникум.

Беше на деветнайсет, когато обявиха, че градът ще бъде потопен от водохранилището. Дядо му, Карп, остана в града. „Аз съм стар, - каза, - къде да вървя? Ще остана в празната къща, няма за мен живот без разораната нива, на която съм се трудил с години, без дъбовата гора, където с баба ти се разхождахме, когато бяхме млади. А вие с майка ти отивайте, спасявайте се, вървете в новия живот, в индустриализацията”.

Василий и майка му заминаха за Ленинград, там и живяха, майката умря, той самият до пенсионирането си работи в Кировския завод. В началото на деветдесетте нивото на Рибинското водохранилище се понижи, и част от потопения град се оголи. През есенното временце, в началото на октомври, когато Елцин воюваше с парламента, Василий Гаврилович тръгна към потопения град на своята младост.

Жена си Надя той бе погребал неотдавна, децата му живееха свой живот, Елцин на Василий Гаврилович не му харесваше, и реши да си върви у дома, в Молога. Взе дядото със себе си снимки на децата и внуците и любимата си книга „Далечната дъга” на Стругацки и тръгна на път.

Купи си Василий Гаврилович билет за влака с хубавото название „Текстилен край”, с направление Иваново, слезе на спирката Некоуз, вдигна ръка - по-нататък на автостоп. Стои дядото, хваща коли, спряха браточки с бръснати глави: „За къде си, дядка?” „У дома, в Молога”. „Кво, туй пък де е?” „Към Мишкин, после към Весиегонск, през Борок, зад село Веретея, преди да се стигне до село Дъбец се свива надясно и през село Дуброва към Затворите. И там ще ме свалите”.

Качиха браточките дядото в колата и го откараха, където той каза, стана така, както се случва в приказките: и мечокът ще помогне, и вълкът, и конче-гърбоконче, и браточката с бръсната глава. Пренощува дядото в Затворите под дъба, сутринта стана на развиделяване и се отправи на път.

Вървя по протежение на насипа на Моложския широк път, спусна се по него към водата в речната низина, отиде наляво, премина по плиткото в горното течение на Шумаровски канал, вървя по пясъците надолу по южния бряг на Святовски мъх, по крайбрежните плитки места, заляти с вода, по края на чепатото торфище, и на североизток от острова - докато не дойде до покрайнините на Молога.

И видя Василий Гаврилович Ласточкин нейните павирани улици, кованите решетки, надгробните плочи на гробището. Доплува при него огромен златисто-сивокафяв шаран с мустаци. И се надигна потопената Молога като мляко.