Емил Иванов

ОДА ЗА ВИНОТО

Под есенните небосклони,
щом зърна слънчевия склон и
безбройните стада-лози
със гроздове - тежащо виме,
се моля: Боже, помози
да станат вино те до зиме
и аромат да се излъчва
от бременната с него бъчва!

Да пиеш чудно е, уви, но
да помним как са пили вино
дедите ни през сълзи, смях,
защото мислите населва
след мъка - вече празен мях,
пред радост - още пълна делва,
и как стакан от череп стана
в могъщата ръка на хана!

Дано ви отведе съдбата
във час съдбовен „В механата”,
когато няма го „Радецки”,
а Вола връх е, робски ням -
презрели мерзостите светски,
да креснете пред всички там
с гняв: „Тежко, тежко! Вино дайте!” -
това веднъж си пожелайте!

Не пием вино всеки ден, но
то в нас присъства неотменно;
във него има нещо древно,
което смърт-живот сродява -
бълбука в смехове напевно,
във сълзите се утаява,
но никога не е отрова,
а благодатна кръв Христова!

СЛЕД ПРОКЛЯТИЕТО

Последна свещ от своята душа
сега за тебе трябва да запаля
във любовта ни - тъмна катедрала,
където няма как да утеша
на спомени отчаяния плач,
защото те, прогонени от днеска,
сред оживяващия полуздрач
се вглеждат само във онази фреска,
където в змийски криволичещ път
Адам върви зад Евиното тяло,
а след проклятието прокънтяло
на Бог очите с ангели сълзят…