ПЕПЕРУДА
ПЕПЕРУДА
На Петър
Внезапен шум сърцето ми събуди -
нощта на късчета се разлетя…
В стъклото удряше се пеперуда,
аз пуснах я - тя в стаята влетя…
Крилата си разперени размаха
и завъртя се в пеперуден танц,
а после кацна тихо, без уплаха,
и нещо ми зашепна без слова.
Кажете - болна ли съм или луда?
Трепери пламъчето на свещта…
Аз знам, че тази нощна пеперуда -
при мен дошла е твоята душа.
Душа, добре дошла при мене, мила,
май сушинка ти търсиш и заслон,
във пеперуда си се преродила,
за да се върнеш пак във своя дом.
Тук всичко същото е и те чака
стотици дни, безкрайни, дълги дни,
преминала преградите на мрака,
назад не се завръщай, остани!
МЕЖДА
Кой е разбрал и кой не доразбрал -
събуждам се със простичка задача -
от миглите да не изтисквам жал,
за чужди грешки нощем да не плача.
Разпъната от клюки и сплетни,
преставам да съм ваша героиня.
В махленските отровни новини
не ме намесвайте, когато мина!
Пристигнали пред моята душа -
свалете вънка мръсните обуща!
Изхвърляйки ви, няма да сгреша.
Крадец в дома си кой е луд да пуща?
С кого говоря и с кого дружа,
кафето си от сълзи где го пия -
не е за вас. Издигам днес межда ,
спестете си поредната помия!
Да, залезът най-често е червен,
дъждът е мокър, а снегът белее…
Светът ми мой си е! Не в някой ден,
а днеска трябва да го проумеете!
ПОЕЗИЯ НА ПОКРИВА
Поезия на покрива ми кацна -
направо радвах се, като побъркана.
То просто е било самотна врана,
пък аз помислих - долетял е щъркел.
Сънувах, значи, щастие ми носи
голяма, бяла, съдбоносна птица.
Къде да хвърля мътните въпроси?
Пресъхнал бент не кара воденица…
Пък враната на покрива остана,
пребъдва - черна точка в светлината,
подскача на балкона сутрин рано
на гълъбите да краде храната.
А аз мърморя, блещя жални зъркели…
Кой тази врана тука дотътрузи ?
Ах, цяла нощ сънувам бели щъркели,
за да се вмъкна в сив ден - без илюзии…
НАЙ-КРАСИВАТА БУЛКА
Обичта кой ни праща?
Бедната Пепеляшка
тайно влюби се в принц
от студентски таван.
В облаците се рееше
и тъжеше разсеяно -
не бе с кръстница - фея,
той на цар не бе син.
На студентската сватба -
късче радост, открадната,
нито гости, ни вино…
Само двамата те…
А до принца - високия,
тя с преправена рокля.
Да! - му каза наивно,
с гордостта на дете.
Всяко малко момиче
си мечтай - да обича,
да е булка красива,
цяла в бляскав сатен.
И сред мили възторзи,
във косите - със рози,
с бяло було, обвило,
крехките рамене….
Те се гледаха нежно…
Вън виелица снежна
в миг покри Пепеляшка
със прозрачен воал.
Над главицата скромна
светна бяла корона,
на ръката - подарък,
пръстен с леден опал…
Тя бе влюбена в принца-
на ръце той я вдигна.
Бе снегът с хиацинти
бели пътя застлал…
В ледената пустиня
вече бяха двамина -
най-красивата булка
на света бе избрал…
