ЖИВО

Людмил Попов

Из новата книга на автора „Гневът на буквите” (2015)

ЖИВО

На Боян Ангелов

Защото нямаме - не знаем как да го потърсим.
А срещаме се само със стърготинките откъснати
от мястото, което е и тъй нататък…
Торнадото от вихри в осъзнатото,
листа отвява от короната на живото.
О, тъй се ражда мъртвото!
То идва за спасение от живото,
с което се разправяме неспирно -
с този вихър от живот отвсякъде.
Където пипнеш и живот се пука,
боде, подбива, трънва се в петите.
Във пукнато от камък се захваща
дивото, проклето живо цвете.
И даже те прехласва и залисва с хубостта си.
О, живо, колко си красиво!
И как намираш в цепката водата?
И после питаш как се пръснал камъкът на пясък?
Където да погледнеш все е живо и такова,
и така че…

И в този дълъг миг дошла пустинята…
Така отровни са тревите и змиите,
ще ти покажат, че си им излишен.


ЗНАЦИ

Какво ще кажат неразбраните картини,
наречени на нещо и тъй неразгадаеми?
Неназовани, щото имената си не дават.
Разумът не дават, пръснат из платното.
Рамките са само да покажат откъде се тръгва.
Те от рамките излизат - рамките са тесни за
пиянството.
Ний нещем във рамки да останем!
Ний не знаем откога и откъде сме.
Както мислиш сме - не сме и толкова!
Туй което виждаш, не е същото което отговаря.
Прихваната частицата от чистото,
не вижда се - не може без оброци.
Виж, чистото от свойто скришно място се присмива.
Недопряно, невидяно и незнайно.
Напълно сам, напълно сам съм с него,
което се притиска навръст мене.

Зовеш ме със гнева на образи!
Пристигаш и с гнева на буквите!
Без свят сме и сами без знаците,
а всички те са заедно със всичкото.
Не, образите няма да осъдим -
те са знаци на незнайното.


МРЕЖАТА НА ДУМИТЕ

На Благовеста Касабова

Че отмъквам тези знаци
в мрежата на думите
моля ще простите ли
Имате ли авторското право над очите ми
Имате ли авторското право над душата ми
То сърцето - остави самотния ловец на трепети
Нищичко не може никой да докосне

В мрежата на думите отвличам белези
щото само тя крадец на мисли е
и на знаци в равнините на узнатото.


ПАПАГАЛ

Клетката е сбрала хубостта със мъката
- търсят да получат поздрав
поздрав от сърцето на затворника
Хайде получи го
заслужаваш
затвор
писък
крясък
мъка
просени зрънца от жалост
и водица

А картината не утешава никого
светлината пада на парцали
от прозореца на клетката
в клетката - опашка шарена
и червени бузки
със въже от мъка вързани крилца


НАШИЯТ ПЪТ ПО КАЛДЪРЪМА

Как се сещат тези цветове
тези шарении палави
да се умножават и подреждат в калдъръма
улица по която се препъва светлината
с най-случайни очертания
Всичко казват е случайност
а пък тя - случайността е всичко
калдъръмът е разпръснат
там където падат светли бомби
цветни бомбастични шарении
че това е калдъръм от светлини


НА ВЪЛЧАН ПЕТРОВ

В тази трапезария под кръста
сложиха рибата и чакат
как кога и що ще дойде вечността
защото е изпратен Онзи да брои
от първия та до последния
кой ли ще заслужи
Който си помисли чак до дъното
или който построи от камък
от дърво или от злато
та до небесата нареденото
и дори звънецът ще удари
Рибата положена е на трапезата
да нахрани ситите или невинните
А Рибарят ни очаква да отидеме при него:
„Оставете ги децата. Нека дойдат.”