Веселин Ханчев

КАРТИНА ОТ ИСПАНИЯ

Два танка минаха, притропа тълпа от войници,
площадите димни оплискани бяха от кръв
и екнаха песни по калните градски улици -
победните песни за жертви, стенания, кръв.

Врагът се оттегли. Гранатите спряха да падат.
Вълни от победни пълчища заляха градът,
сред гърчове сетни там само ранените страдат,
а черните танкове идват, премазват, рушат…

В жестокия миг, във безумния миг на разплата
приклади се дигат. Пожари стихийни горят.
Победа, победа! - реве и разнася тълпата.
Победа, победа! - с насмешка повтаря градът.

——————————

в. „Час”, 03.02.1937 г.

МАЙКИТЕ

„Bella martibus detestata”

Хораций

Да търсят в нощта гробовете
на свойте убити чеда,
пристъпят смирени и святи
жени и над пътя им светят
пожарите зли над града.

В безмерна тъга и неволя
се нижат жена след жена
и, скръбни, те тихо се молят,
велики и святи в тъгата
на тая печална страна.

И всяка понесла съдбата
на тая несретна страна,
проклина навеки войната,
която у брата към брата
запали жестока злина.

Когато полето на боя
утихва сред димни вълни,
на кръстната жертва сред зноя
люлеят се черните сенки
на святите, вечни жени.

ПЛАЧЪТ НА ЗЕМЯТА

Дето бяха плодните полета,
там окопи зинали стоят,
земьо черна, земьо моя клета,
плачеш ти над свойта мъртва гръд.

Няма вече тежки, златни жътви,
няма вече песни, танци, смях,
плачеш ти, земя, за толкоз мъртви,
плачеш ти над всеки кървав грях.

Изгоряха ниви и полета,
черни мрежи само зорко бдят,
черна си и скръбна, майко клета,
плачеш ти пред твойта близка смърт.

——————————

в. „Час”, 10.02.1937 г.