Северина

стихове в проза

ЗЛАТЕН ПЪТ…

Златен път чертае слънцето над морските вълни и полека си отхожда…
Златен път оставя слънцето в прощално сбогом с морето.
Тъй и ти полека си отхождаш в незнайни далнини… Тъй и ти оставяш златен път в сърцето ми, като слънце, което си отива…

ТЕМЕНУГА

Израних ръцете си, за да те откъсна, защото ти растеш всред тръни - нежна, духовита теменуга.
И ето вехнеш в ръцете ми, полекичка умираш.
Жадна съм за твоя дих, упоена съм от него - и неволно ти в ръцете ми умираш, неволно аз погубвам те, нежна теменуга…

——————————

в. „Листопад”, г. 1, кн. 15, 22.12.1913 г.