МАМО, ПРОЧЕТИ ТОЗИ СТИХ…

Емилия Трифонова

***

Мамо,
прочети този стих, за теб е.
Досега много истини ти спестих,
не искам да ги изплаквам,
когато вече те няма,
нелепо е.
Мамо!
Сама съм и винаги е било така.
Не защото не вярвам във хората,
а защото животът ми е скалиста река,
по която не плуват
ни лодки, ни кораби.
Мамо,
за искреност съм жадна
и за ласка от силна ръка.
Страхувам се, че безпомощна ще падна
в тази моя неспокойна река.
Мамо,
не чети този стих.
(Уж на теб го бях посветила.)
Но ти отдавна го знаеш,
по очите ти го открих.
Истината горчива
на мен отдавна
си ми спестила.


***

Търси се една изгубена надежда -
от сълзата ми изпадна.
Цял ден безпомощна се оглеждам.
Боже, някой ми я открадна.
Студено ми е. Душата ми трепери.
Все пак, нека със здраве я носи
този, който я намери!


***

Звездите изгоряха от завист,
като ни гледаха нежно прегърнати.
(Не знаеха, че никога не сме се обичали.)
Двама самотници, изжаднели за ласки…
Една звезда разбра и от мъка падна на земята.
В този момент някой си е пожелал любов…