Едуардо Галеано

превод: Татяна Любенова

Чудовищата на Холивуд

Недостатъкът на всяка война се заключава в необходимостта да се намери враг, а най-добре няколко. Ако няма провокация - сложно е да оправдаеш войната или заплахата срещу своите конкуренти, и пазарът на оръжия може да се сблъска с рязък спад на търсенето. След 1989 г. Пентагона и военната индустрия се сблъскват със сериозния проблем - отсъствието на враг. Война!? - Моля! Но против кого? Както се казва, комунистите не са станали по-безмилостни, че да се боиш от тях. Руснаците, на които с нечовешки усилия им се удаде да избягнат “очовечаването” от страна на немците и японците, загубиха, оказа се, че техните зъби съвсем не са дълги и остри, и на барут от тях не мирише. На планетата Земя вече не се виждаха други достойни злодеи. За синдрома “отсъствие на враг” Холивуд бързо намери лекарство. Нали Роналд Рейгън, пророк, вече бе дал указания за необходимостта да се спечели войната в космоса. Колкото и банална да е темата, че няма опасност от извънземна агресия, дори и тя по-рано да не носеше вреда или слава, всички таланти и пари на Холивуд бяха хвърлени за производството на врагове в галактиката. Сега, с неочакван комерчески успех, киноекраните бяха запълнени с показването на свирепи атаки на марсианци и други отвратителни продажни или хлебаркоподобни чужденци, които понякога приемат човешки облик, за да измамят нас, жителите на Земята, а така също, за да оправдаят средствата за киноснимките.
Но вече в началото на 1991 г. президентът Джордж Буш предупреди: “Ние не трябва да търсим враговете на космически разстояния”, а след нахлуването в Панама и по време на нахълтването в Ирак, Буш каза: “Светът е опасно място”. И тази фраза, веднага възприета като неоспорима истина, продължава да служи като най-добро алиби за оправдание, минавайки като червена нишка през няколко следващи години и правителства, за увеличение на военния бюджет и развитие на индустрията за оръжия.

Изплашеното общество

Обществото в САЩ има достъп до голямо количество информация повече, отколкото което и да е друго общество в историята на човечеството. И, независимо от това, болшинството страда от потресаващо невежество за всичко, което става извън границите на САЩ, бои се и презира всичко това, което не познава. Телевизионните новини практически не са от мястото на събитията, ставащи в света, освен в случаите, когато тези новини могат да послужат за потвърждаване на неблагодарността на други страни или тяхната склонност към тероризъм. Всеки акт на въстание или проява на насилие, където и да са се случили те, се подават като още едно потвърждение за международен заговор, ненавист и завист към САЩ. Няма значение, че е завършила Студената война, защото сега демонът има огромен гардероб и се облича не само в червено! По някакво тайнство, войната се води от Министерството на отбраната и бюджетът на Пентагона се нарича “отбранителен”. Загадката е в това, че в САЩ никой и никога не е нахлувал (освен може би само единствения кратък рейд на генерал Франциско “Панчо” Виля през 1916-та), а именно САЩ имат обичай да атакуват други страни, с честота - примерно една страна на година, и то от момента на установяване независимостта им от Англия.

За внушителите на страх, насъбрали опит по време на Студената война, съвсем не е сложно да наплашат обществото, оправдавайки разширяването на военната индустрия. Международен заговор: тези, които са отвън - са лоши, те не искат да ни дават обяснения. Например, за проблема с наркотиците, който е преди всичко проблем на САЩ, защото на американците им харесват острите усещания, наслаждения и парите, свързани с наркотиците, обвиняват Колумбия, Боливия, Мексико, Перу и други неблагодарни.
Обществото в САЩ продължава да вярва, че го заплашват, и продължава да смята, че тяхната страна има естественото право да бъде световен полицай. Президентът, демократ или републиканец, пътува по света с каталог на оръжия и продължава да провежда външна политика на принципа: нашите най-добри приятели са тези, които купуват повече оръжие. В името на борбата с тероризма, американската военна машина намира своите най-добри клиенти сред терористичните правителства на саудитския крал Фахда, индонезийският генерал Сухарто, връзката на които с правата на човека се заключава само в това, че те правят всичко възможно да ги отнемат.
Благородната индустрия за оръжия, продажбата на смърт, екпортът на насилие, работят и процъфтяват. За всичко това Югът на планетата се явява като един разширяващ се пазар. Семената на несправеделивостта продължават да дават обилни посеви във вид на обществени вълнения, национални, религиозни, групови и лични вражди.

——————————

Brecha, Montevideo N 623, 7 ноември 1997 г.