ХРАМ

Паулина Станчева

ХРАМ

Денят умира бавно с чуден стон,
трептящ във въздуха с безброй звънчета,
неуловими в синия простор
като цвета прозрачен на небето.

Дрезгавината като дъжд роси
и влага пъстрите цветя покрива,
ухай на мащерка и на треви
и въздухът като вино опива.

Ветрецът люшка аления мак,
листцата се отронят и отлитат
с усмивка в падащия мрак,
понесли своята съдба честита.

О, колко мъдрост има в теб, земя,
в благоухаещите ти поляни,
смълчани в звън и в тишина,
прекрасни в слънчевия заник.

Като благословен, прекрасен храм
врати широко ти сега разкриваш
и чакаш с вярваща душа
чрез тебе истината да открия.


БОГОРОДИЦА

Скъпа Богородичке,
мъдра и добра,
ти ли слизаш бавно
с капките роса?

Като майка кротка,
тъжна и сама,
ти ли свеждащ топла
галеща ръка?

Ти ли, милосърдна,
болното сърце,
знаеш да лекуваш
с бледните ръце?

О, да мога само
да повярвам в миг,
че над мен отдавна,
майчице, ти бдиш,

че от небесата
твоята ръка
кротко ме упътва
в мисли и дела.

С всичко примирена,
вярвай, бих била,
само да те имам
в себе си сега.

Тъй ми се живее
в радост и любов,
майчице, пази ме
от тъга и зло.

1936