Дженю Василев

Дженю Дженев Василев, български писател, журналист, критик, публицист, преводач, е роден през 1919 г. в Стара Загора. По образование е юрист, но през целия си живот работи като журналист. През 30-те г. печата стихове във в. „Литературен глас” (София). Участва в заключителната фаза на Втората световна война. Работи в старозагорския вестник „Литературен глас”, в „Литературен фронт” и „Съвременник”. Автор на книгите „Дейността на Първото Народно събрание” (1953), „Българската култура - древна и нова” (1961), „На път” (пътеписи, 1964), „Борис Шивачев” (литературно-критичен очерк, 1976, 2002), „Георги Кирков” (литературно-критичен очерк, 1979), „Аура. Портрет на Асен Златаров” (1983, 1988), „Граждани. Литературен портрет” (1987), „Димитър Б. Митов” (литературно-критичен очерк, 1988). Редактор на „Строим в мир” (Сборник очерки, 1953). Превежда „Общественото и държавно устройство на СССР” от В. А. Карпински (1949), „Американската демокрация такава, каквато е” от Г. С. Гурвич (1950), „Години на нелегалност” (сборник спомени на видни дейци на КПСС, 1967), „Комунистическият интернационал” (кратък исторически очерк, 1970), „Проблеми на теорията на публицистиката” от М. С.Черепахов (1972), „Техеран, Ялта, Потсдам” (сборник документи от трите конференции на страните от антихитлеристката коалиция, 1968, 1982), „Нежелателни репортажи” (сборник очерци и репортажи) от Гюнтер Валраф (1978), „Гастарбайтери: “Добронамереният” расизъм” от Петер Шют (1984). Баща на покойната журналистка Надежда Дженева (Джени), съпруга на Кеворк Кеворякян.


Публикации:


Поезия:

МИСЛИ/ брой 83 април 2016