ГОЛЯМ БРИЛЯНТЕН ВАЛС

Найден Вълчев

(сонетен венец)

1.

Старият валс ме намери с рефрена
“някога, някъде, в някакъв град”…
И ме засели в далечна вселена
с малък и чист, и загадъчен свят,

в който смехът и цвят ябълков рони
сутрин,когато я срещне денят,
в който се крият под мокрите клони
вечер, когато ги стигне дъждът -

двамата, две колелца от живота,
бедно-богати, без пост и без власт,
търсещи своята малка голгота.

Тъмни два профила в светъл анфас.
- Ти ги познаваш? - Да, знам ги, защото
тя - тя е тя, а пък той - той съм аз.

2.

Тя - тя е тя, а пък той - той съм аз.
Пролет.Река. И в боаза над нея
телено мостче проскръцва на глас
и се под моите стъпки люлее.

То ще забрави отсреща нощта,
ще ме прехвърли към двете смокини,
ала насреща ми иде и тя.
Тясно е. Как ще се с нея разминем?

Звънват въжета и гледат към мен.
Звънват и двайсегодишните вени.
Здрачът си ляга зад хълма зелен.

Мостчето няма къде да се дене
и оттогава до днешния ден
скърца в съня ни, в душите ни стене.

3.

Скърца в съня ни, в душите ни стене
мостчето и ни подава ръка.
То на смокините озадачени
и на шумнатата мека леска

нищо на другия ден не разказа.
Нищо и никой не беше видял.
Струма струеше, ехтеше боаза,
Пирин търкаляше облака бял,

горе стадата си кози намери,
долу - пъстървите в бистрия яз,
после се нещо за миг начумери,

брулна и гътна три мури от раз -
хубав, та хубав и верен-неверен
в лятната жега и в зимния мраз.

4.

В лятната жега и в зимния мраз
в свойто подножие той приюти ме.
Спря ме мушкато на белнат перваз
в уличка малка, все още без име,

И ми отвори и рече ми - влез.
Долу в градчето, което сърцето
помни, сънува и търси и днес.
Има ли още такива градчета?

С телено мостче, с чаталест чинар,
който държи във ръце тишината,
който под звездния нощен пожар

шушне си в тъмното като гадател
и ми се струва е толкова стар,
колкото, казват, е стара земята.

5.

Колкото, казват, е стара земята,
толкова стар е и стария зов,
който внезапно нахлува в душата
и се нарича внезапна любов.

Може на път да те срещне и може
да се обърне с две думи назад -
да ти покаже и райското ложе,
но и катрана на черния ад.

Може пред теб като лъч да изгрее,
да те направи трептяща бреза,
може деня с пелин да засее

и да те тровне с горчива сълза…
Кой ли от нас не гласува за нея,
без и да знае - против или за.

6.

Без и да знае - против или за.
Две ли са само насрещните тези?
Знае ли новата млада лоза
гроздът и бял или чер ще излезе?

Знае ли някой отде е дошла
синята вис? Ами рохката угар?
Кой е извезал със тънка игла
севера - светъл, а югът - тъй смугъл?

Кой ще ми каже ноември как тук
голи оголва навред дървесата,
а пък горунът - на всичко напук,

даже под бича на снежния вятър
зъзне в кафявия свой ямурлук
и си до нови не дава листата?

7.

- И си до нови не дава листата?
Той е от твоята зодия май.
- Може. Аз някак се сраствам с нещата
и ми е труден внезапният край.

- Не и внезапното лудо начало…
- Стотният упрек! Но няма модел,
мила, при чувствата. Те са махало,
само че не с програмирана цел.

- И са така неочаквани. - Вярно.
- Скок са внезапен на дива коза.
- Нека им бъдем все пак благодарни.

- Казахме вече - гласуваме “за”.
- Билка са моя те - сладко-коварна.
Валсът на дните ми. Мойта сълза.

8.

Валсът на дните ми. Мойта сълза.
Може. Пиячът понякога пие
кисело вино от сладка лоза.
Само големият валс да се вие,

само големият валс да кръжи,
от невъзможен да става възможен,
докато вложи след всички лъжи
в двама ни с тебе вселената Божа.

Чу ли как вика към теб и към мен?
Чу ли как старите двери отвори,
сложи на слънцето шлем позлатен,

дигна резето от порти и щори
и обеща и на нашия ден
пътища дълги и сини простори.

9.

Пътища дълги и сини простори
бягат през тези полета от мак
и си приказваме, и си говорим
с тях с часове на ронливия бряг.

Все за теб май си говорим. И сетне
слезем в градчето - да чакаме там
твоето малко прозорче да светне,
аз да потъна във мрака голям

и да премина през сто монолога
целия рай, че и целия ад,
да ти разказвам почти в изнемога

как ще презрем неизбежния мат,
за да запазя, доколкото мога,
стария порив при порива млад.

10.

- Старият порив при порива млад
търси убежище. И се надява…
- Че ще го срещнат с отворен палат?
- И във заблудите тъй се вживява…

- Че му изглежда чудесен светът?
- Що за ирония? - Мили, прости ми.
- Мигар мечти се изправят на съд?
- Аз съм…такава съм…непоправима.

Ангел и демон, събрани в едно.
- Ангел. А демон, ако се престори.
Но досега не успява. - Дано.

Всяка шишарка е пълна догоре
с куп семенца с парашутчета, но…
Колко от тях ще политнат в простора?

11.

Колко от тях ще политнат в простора,
де ще попаднат, кое ще роди?
Всяко ли семенце ще си отвори
път към кърмилните земни гърди?

Пирине, дай му водата си студна,
дай му надежда, на пръсти ела,
с длан загърни го, да стане то чудна
мура клоната, висока ела.

Неи дай - птица да плува над нея,
дай и козел да я блъска брадат,
ветри и дай да я луди люлеят,

да я събарят от срив и от скат
и да повтарят, когато си пеят:
пълен с надежди е целият свят.

12.

- Пълен с надежди е целият свят -
този стих мами, окриля, опива,
само че виж, обърни се назад:
тънкият жеравен клин си отива.

- Искаш да кажеш… - Не, всичко това,
мили, е в стария ред на всемира:
птица, идея, надежда, трева -
ражда се, зрее, презрява, умира.

- Но се повтаря. - Просторът е син,
южен и топъл е, ще ги повтори…
- Само че тънкия жеравен клин

вече го няма под тези простори…
- Есен е. - някъде пуши комин.
Нека без думи си с нас поговори.

13.

Нека без думи си с нас поговори,
който, каквото и дето си ще -
неповторимото кой ще повтори?
Мак върху камък расте ли? Расте.

Стига да имаш очи да го видиш,
да го посееш в измамен дамар,
мостчето телено да ти завиди
и да засели във спомена стар

него и нея. Че тя бе такава,
тя бе листенце от ябълков цвят.
Беше робиня и жрица по слава

и я не давах за целия свят.
Само че тя беше само представа.
Някога. Някъде. В някакъв град.

14.

Някога, някъде, в някакъв град
вечният валс ще ни срещне, навярно,
и ще ми каже: - Приятелю млад,
всичко това е безкрайно коварно!

Що за човек си! И що за чудак!
Може ли да се живее с представа?
Аз ще му кажа, че може. И пак,
три пъти пак ще му кажа тогава

да продължава света да върти,
да продължава тромпет да надува,
с гръм да отваря сърца и врати,

с нея, и с мен, и със теб да ликува
и да ги има и тези мечти.
Просто докато светът съществува.