Тошо Дончев
Тошо Ангелов Дончев е роден на 08.04.1944 г. в Будапеща. Син на драгановски градинар с майка унгарка. Завършил е висше образование - специалност българска филология в университета „Лоранд Йотвьош”, като два семестъра учи в България. Превел е пет романа от български писатели, десетки разкази и студии, писал е литературна критика. Занимава се със социология и публицистика, доктор е на социологическите науки. От 1991 г. е председател на Българското републиканско самоуправление, става директор на културния дом на Дружеството на българите и основава сп. „Хемус”. Бил е председател на Управлението за национални и етнически малцинства в правителството на Орбан. През 2000 г. издателство „Литературен форум” отпечатва на български книгата му със студии и есета „Българи от ново време”. По-късно излизат „Прокълнатото щастие на леля Ица” (Жанет 45, 2008), „Вълчи вой - кучи лай” (Жанет 45, 2012), „Умната! Или петте правила на щастието” (2013), „Унгарска графика” (2013) и др. Директор на Унгарския културен институт в София. Носител на ордените „Св. св. Кирил и Методий” и „Мадарски конник” - първа степен, Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски”, както и на унгарски отличия, сред които „Рицар на унгарската култура” (2012) - за особени заслуги в развитието на българо-унгарските културни връзки.
Публикации:
Проза: