БЛАГОСЛОВЕНА
БЛАГОСЛОВЕНА
Ако те нямаше във моя ден
аз щях да те измисля със сърцето,
да те извая в образ неръкотворен,
да те потърся някъде в небето,
да те рисувам с цветове сияйни,
да те възпея в песента на птици,
да те сънувам всред цветя ухайни,
да нарека на теб безброй звездици…
Ако те нямаше… Но моя ден
изпълваш ти със нежност вдъхновена.
Защото, Обич, ти вървиш до мен
за туй се чувствам тъй благословена.
НА СЦЕНАТА СИ ПАК
на един актьор
На сцената си пак, Актьоре,
в поредният спектакъл - звезден миг,
прожектори блестят над теб отгоре
и осветяват ярко бледния ти лик.
Ти ролята си таз отлично знаеш
и нямаш нужда даже от суфльор.
Не себе си обаче, друг играеш -
това е участта ти на актьор.
Говориш силно, ръкомахаш, пееш
и никой се не сеща за това, че
дори когато весело се смееш
във тебе вътре нещо тихо плаче.
На сцената героят твой живее,
облякъл и костюм и твойта плът,
а публиката гледа и немее,
защото него вижда всеки път.
Но идва краят и завеса пада…
Аплаузи, цветя за теб, поклон…
И тръгваш си самотен през площада
изгубвайки се в сенки и неон.
Държиш в ръка измачкана банкнота
и тъжно-весел си макар да знаеш -
най-истинската сцена е живота
и себе си - най-трудно да играеш.
На сцената си пак, Актьоре…
ДЕЛНИЧНА ПЕСЕН
Колко много желаем, силно желаем
всичко да имаме, всичко да можем,
искаме всичко, всичко да знаем
и правим живота си толкова сложен.
И правим деня си забързан и скучен,
безличен и сив, без искрица любов,
вървим с поглед смръщен и свити юмруци,
преглъщаме гневно от нерви кълбо.
Защо ли, защо ли забравяме вечно,
че ние сме хора и носим души,
угасяме в нас искрата човечност
и вдигаме ледни, високи стени?…
А всъщност, а всъщност трябва ни само
подслон, дреха, хляб, светлина, топлина,
надежда и обич, приятелско рамо,
мечта и усмивка, дума топла една…
Затуй аз протягам ръката си нежно,
а ти свойте длани във нея сложи,
защото със обич, защото с надежда
не е ли по-хубав денят ни, кажи?!
Усмивка да сложим в очите си, нека,
и песен в устата, в душата - мечта,
в сърцето си - обич… Това е Човекът,
когото все търси Диоген със свещта.
Така ще завърша моята песен.
Да, правилно чуваш! О, не, не грешиш -
денят ми е хубав, денят е чудесен!
Какъв ще е твоят - ти сам ще решиш.
