РАЗМИСЪЛ

Елена Костадинова

РАЗМИСЪЛ

Като кутия, пълна със мъниста,
от гердана на съдбата преброени,
животът ни започва с вик неистов
и с любовта, с която сме родени.

Тъй както есенната шума
на купища по пътя се събира -
грижливо пълним с минало албума,
като икони - древни манастири.

Като вълна, която се прощава,
че после ще остави бреговете,
на времето сезонът преминава
в косите ни оставил бяло цвете.

Като кутия - празна, без гердани,
запазила лъча на светлината -
в очите на живота са събрани
душите ни човешки. И телата.


НЕБЕСНА ПРЕМИЕРА

Домът ни е препълнена гримьорна
на сцената от фалш и лицемерие,
а ние всички просто сме актьори,
очакващи небесна премиера!

Животът ни е само репетиция -
в отвъдното е нашият спектакъл,
а ние си приличаме с къртиците,
които се боят от светлината!

Смъртта е само преходно явление -
антрактът за подмяна на декори,
а ние сме постигнали безвремие -
през времето пътуващи актьори!