ВСЕ ПО-БЛИЗО Е БОРЪТ…

Виктар Ярац

превод: Найден Вълчев

***

Все по-близо е борът, който клони
и паяжинки ще сведе над мен,
все по-ниски са всички небосклони,
все по-глух е гласът на моя ден.

Все по-далеч са сладките измами
на звънките фанфарни красоти,
които със бенгалския си пламък
умряха като духнати мечти.

До радостта е - колкото до Бога.
Сребреят езера, поля димят
и пътят ми все по е къс и мога
да видя де дедите мои спят.

Разпнат между земята и звездите,
въздишка съм сред стон и суета
и шепна: - Падайте, зърна, в браздите,
по-силни и по-вечни от смъртта.