С РЪСТА НА ВЪЗДИГАЩАТА ПОЕТИЧНА СВОБОДА ИЛИ ДА СКЛЮЧИМ МИР С БУДНАТА СИ МИЛОСТ

Лияна Фероли

Поетите-редактори Георги Ангелов и Ваня Душева от е-списание “Литературен свят” гостуваха на хората с творчески нагласи в Кърджали. И въпреки че донесоха със себе си доста тъжни стихотворни нотки, те пак се изсипаха като благодатен дъжд върху сетивата на незакърнелите ни още надежди.

И въпреки че тези нотки се докоснаха до стоновете, спохождащи всеобщото безнадеждие, ги приехме като балсам за раните си, причинени от безлюбие, безродие, безсърдечие…

Много често е такава съкровено истинската поезия. Въпреки че и доста често повече е устремена и бърза за оттатък, където всичко се въздава с обратен знак на тукашното.

Но пък така със своята осъзната обреченост тя ни казва, че има за какво да се хванем, има на какво да се опрем. Особено когато имаме до себе си за учител природата с нейните реки, птици, дървета, цветя, самодостатъчни на себе си, както ни подсещат Георги и Ваня.

И когато една част от нас, тази необсебената от тъгата и притежанието, ги разпознава като сродни, и така с тяхното посредничество успяваме да продължим пътя на Икар с гладни за небе души, водещ към висините и будната съпротива срещу разрушението.

Можем да сключим мир с будната си милост, да надделеем над тъмнината, над разтлението, страховете и гнева си. Да излезем от хралупите на стенанията и да се изправим в целия си ръст на нямащите какво повече да губят и да направят от Нищото - Всичко!

Така както прави поезията на Георги Ангелов и Ваня Душева, която изправя на крака снишилите се и превилите гръб пред статуквото, защото тя е свобода, която въздига.