ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: „ДЪРЖАВАТА НИ НА ДУХА ЩЕ ПРЕБЪДЕ…”

С поета Георги Ангелов разговаря Лияна Фероли

- Кога думите надделяват над бита и стават битийност, знак за идея, за духовно послание?

- Когато виждаш повсеместната катастрофа на народа ни и не можеш да мълчиш; когато осъзнаваш колко усилия са необходими за националното изправяне и искаш повече хора да станат съпричастни към този процес …

- Сериозно се замисляш за същността и на творческия процес. Казваш в свой стих, че докато “дебнеш” стиха, заключваш дъха си с 9 ключа… За да го “хванеш” или само да го регистрираш? Или твоят дъх трябва да “спре”, за да долови Онзи другия, чрез Който е станало всичко?

- Изкуството е нещо сериозно и е необходимо внимание, уважение и търпение в работата с думите, с българското слово. Също - десетилетни културни натрупвания, за да може да се превърне едно хрумване, една идея в завършено поетично решение. И, разбира се, отворено съзнание към всичко, което се случва около нас като обществено реагиращи личности.

- В друг свой стих казваш, че творецът се взира и спуска в дълбините на кръвта си, там където е Безкрайната твърд… Пенчо Славейков я определя като: „Бог и България - единство в двойна плът”, т.е. земята ни Тракия /името й на финикийски е Ракхива - Небесна твърд/. Неслучайно пък Лихачов я нарича държавата на Духа, значи нейното истинско измерение е в духовен план. И като такава никой не може да ни я отнеме…

- Наистина, никой не може да ни отнеме нашите национални постижения и обичта към отечеството, което е дълбоко вътрешно преживяване. Държавата на Духа е вечна, въпреки всички опити на неолибералния фашизъм да я съкруши.

- И всеки неин истински син, особено когато е творец, хем буди настоятелно този неин дух, хем влива в него мъдър покой, защото знае, че “овластената пенлива утайка се отлива след не дълго време”, както твърдиш в свой стих. Това ли означава да не се отдалечаваш от Центъра на Същността? И кой е той за теб?

- Смятам, че рано или късно България ще намери сили да отхвърли пагубния неолиберален капитализъм, който ни беше натрапен без нашето съгласие и се оказа катастрофален. В същото време трябва много да внимаваме подобен опит за отхвърляне на режима да не стане пряка или косвена причина за цялостната гибел на държавата ни. Духът трябва да се съчетава с мъдрост и държавническа предвидливост.

- Дали пък ние българите сами не се поставяме и пригвоздяваме на Кръста, за да отлетим със самоизрасли, а не с пришити крила, с каквито Икар не можа да стигне Слънцето?

- Като лично и духовно състояние вероятно това е истина. В национален план обаче сме поставени в изключително тежка ситуация, за която трябват много сетива, за да оцелелем като българи и човешки същества.

-  В друг твой стих лирическият ти герой, онемял от днешния духовен срив, върви в тъмнината и се усмихва на Смъртта, защото напълно безнадеждният не може да изглежда тъжен, след като предусеща, че в смъртта ще бъде по-жив…

- Днес неуморно и всекидневно са атакувани самите основи на българщината, всичките й основополагащи кодове. Те тихомълком се разграждат, атомизират и подменят или директно се правят опити за дискредитирането им. Не знам дали съпротивляващите се на този процес ще бъдат по-живи в смъртта си, ако няма нация, която да ги помни. Всичките ни усилия трябва да са в посока на съхраняване на нашата култура, история и памет. В това е спасението. В тази връзка искам да благодаря на всички автори и сътрудници на електронното списание „Литературен свят”, чийто главен редактор съм - те близо 10 години полагат големи и непрестанни усилия в опазването, представянето и разпространяването на българската литература у нас и по света.

- На друго място пък говориш за живите мъртъвци. Библията също се произнася по този въпрос: „Оставете мъртвите да погребат своите мъртъвци!” (Мат. 8:21, 22). Коя Книга дописват със сълзите си тези днешни върволици - мъртъвци?

-  Всички ние имаме своите скъпи покойници, които трябва да помним и чиито дела трябва да ни помагат да преодоляваме тежките моменти и неблагополучия. Тяхната ненаписана Книга е всъщност многострадалната история на България, в която по-често трябва да се вглеждаме, защото освен опит, тя ни дава и решения.

- Често пишеш и за несъмнената си вяра във възмездието за нашите грешки. Но то не е ли по-скоро така необходимото ни духовно превъзпитаване?

- Темата за възмездието е обширна и безспорно важна. Тук само ще отбележа, че рано или късно т. нар. ни елит ще получи своето закъсняло, но неизбежно и сурово възмездие. Въпрос на време е това да се случи и със световното задкулисие.

- И само гласът на сърцата ни ли ще ни избави от засега изглеждащите неизбежни  грешки на системата “Живот”?

- В страна, в която на час умират по девет души и сме най-бързо топящият се народ на планетата, не можем да говорим за грешки, а за геноцид и премислена политика на заличаването ни от картата на света. Достигането на една критична маса от осъзнаващи това явление ще ни помогне да намерим и изход от тази ситуация.

- В стиха си “Време е, казвам” заявяваш несъмненото и за други хора, но “сключването на мир с будната ни милост” е само твой патент. Как става това? Това ли е еволюцията чрез революция?

- Контрареволюцията, която беше извършена в България с връщането на капитализма, се оказа несъмнена инволюция за мнозинството от нашия народ, постави го под прага на физическото оцеляване. Следователно еволюцията трябва да бъде разглеждана като процес на връщане и съхраняване на всички нравствени и идейни ориентири, които са ни завещали предишните поколения.