Тихомир Йорданов

В ПРОЛЕТНИЯ ДЕН

Все още сгушен във палтото
в градината замислен крача.
Но спирам се сега, защото
почуква с клюн кълвача:
прояждат червеи дървото,
а длъжността му е такава.
Но ето - умствена задача.
Кажете, как това да става
със червеите в обществото?

ГЛАВОБЛЪСКАНИЦА

Небето си ще поверим на НАТО.
А на кого земята?!

КЬОЛНСКИ ВЪЛНЕНИЯ

Във парка достолепни дами
разхождат си любими псета.
Породи - то какви ли няма
на милата планета.

И всички с родословие признато,
а имат си и здравна книжка.
И все пак, да не гадят по земята,
разкарват ги с каишка.

Ей този пример смятам за достоен,
защото е брилянтен.
Така Европа ще си спи спокойна
и за ислямските мигранти.

ГЛАГОЛНО ВРЕМЕ

За днешните събития не споря -
ще бъдат утре близката история.

Но тя се пише във сегашно време,
дявол да го вземе!

БАНКОВИ ОПЕРАЦИИ

Поетите, и те във свои книжки
си внасят и преструвки, и въздишки.

ЖИТЕЙСКА РАВНОСМЕТКА

Живот в тире от „от” до „до”.
А той прилича
на изоставено гнездо
от песен птича.

ОДА НА ЧЕРВЕНОТО ВИНО

Виното е само за ергени,
дето са ударили на грях.
То е като кръв червено
и кръвта е луда като тях.

Ой ти вино, вино виновато,
вино като божи благослов!
Чашата допреш ли до устата,
как да не запееш за любов?

От глупака сторваш, вино, гений,
правиш и страхливеца герой.
Можеш ти и дявол да ожениш,
ако пие, но без мяра, той.

Ой ти, вино, вино виновато,
както в жежко лято ожаднях!
Мен, бедняка, слагаш до богатия
и ни правиш двамата за смях.

Който пие - той глава не кине
и не гледа плахо отстрани.
И да е дори на сто години,
пак заглежда чуждите жени.

Ой ти, вино, вино виновато,
дето правиш и старика млад!
Трябва ли ни много ум в главата,
щом са пълни бъчвите в Асеновград?