Роже дьо Колри
(1470-1536)

превод: Пенчо Симов

С горчивина ме трови нищетата,
отдавна бедността ми е позната,
дори се питам днес какво ще ям,
затуй страня от всички и не знам
усмихнато да гледам на нещата.

Уви, не придобих сребро и злато,
а кашлица и хрема, от която
в това студено време зъзна, сам
с горчивина.

Отрова в жилите ми е разлята,
нахлуват мрачни мисли във главата
и ме изпълват с упреци и срам,
а болестта ми стига чак дотам,
че тялото ми в треска все се мята
с горчивина.