“РАНИМА СВОБОДА” ИЛИ ДЕБЮТЪТ НА ЕДИН НЕСПОКОЕН ТВОРЧЕСКИ ДУХ

Валери Иванов



Изкушавам се да нарека Иван Йотов – пазарджишкият “дзен-поет”. Днес е особено модерно да се пише в стил хайку или по възможност най-пестеливо и ненатоварващо… От кокетната, изпълнена със сентенции първа стихосбирка на Иван Йотов лъха една ясна, експлицитна, избистрена, реалистична визия на настоящето, вещо версифицирана с помощта на стилни художествени средства и похвати. Ясно е, че идеалът на поета не може да бъде “разстрелян” и той е еднозначен – да дойде денят на достойните българи и Родината да възтържествува, което го определя като подчертано социален тип творец, чиято съвест не може да мълчи безропотно. Важно е, че лирикът открива най-пряк път от сърцето си към читателя чрез лаконичния си и често софистичен кратък стих. Множество от поантите на неговите творения са свързани с една особена пастишност, откроявайки умотворение или авторски афоризъм, в стила на фолклорната басня. Изобилие от умишлени, съзнателни, тавтологични и стилизирани, оксиморонни риторични фигури, олицетворения, метафори, по-рядко учестена глаголност, характеризират стила му като образно-емоционален, овладяно философски и лапидарен. В тая красива палитра на семпла гневност и носталгична обвързаност с миналото, в реминисценциите на мисълта проблясва и онзи трепетен шепот на любовта, чието съприкосновяване и съпреживяване е своеобразен душевен катарзис на една фина, дълбоко лирична натура, в лицето на своя автор. В този ред на мисли, паралелно с: “Тъжни птици”, “Руини”, “Пчела”, “Признание”, “Момина сълза”, бих откроил като силни и запомнящи се и неговите елегични импресии /вж. “В гнездо от сънища”/, където пастелната приглушена тъга напомня символистите. В крайна сметка това не е книга-дебют, а по-скоро официалната легитимация на Иван Йотов като поет.