БАРОНЕСА МАРА

Анатолий Петров

Ден след освещаването на параклиса „Света Петка Търновска” из селото се разнесе вест за друго, не по-маловажно събитие. Местният жител Партений Кацаров изпрати от Драгоман телеграма до жена си. Текстът гласеше: „Утре по обяд пристигаме с баронеса Мара. Подготви покоите и пригласи трапезата.”
По неведоми пътища телеграмата стана достояние на цялото село. И събуди у жителите любопитство и респект. Някои свързваха визитата на високата гостенка с новопостроения параклис. Нали в селото нямаше църква.
Благодетелите, които пожертваха пари за построяването на параклиса, възложиха грижите по строежа на Партений, известен не само като почтен човек, но далечен племенник на владиката. Той покрай параклиса ремонтира и обнови собствената си къща, както и стопанските сгради в двора.
Епископът, който освети параклиса, като го ръсеше със светена вода, капките от китката босилек прехвърчаха и в двора на Кацарови. Разделяше ги оградата. Православните християни приеха това като Божия благодат. Тъй че предстоящото пристигане на баронесата не очуди никого.
Кметът, пенсиониран пожарникар, когото селяните наричаха Христо Върлината заради високия му ръст, се стъписа от новината. Влезе в стаята на секретаря.
- Димитров, - рече му кметът. - Чу ли нашият Партений пристига утре с някаква баронеса?! Как е възможно, аз кметът на това село, да не бъда уведомен за височайшата визита? Посрещал я на Драгоман и утре по обяд ще пристигнат…
- Научих новината - отвърна секретарят. - Щом я посреща на Драгоман, вероятно е някаква особа, приближена до династията Карагеоргиевич в Сърбия. Възможно е да е от някой европейски двор. Мисля, навярно е чула за параклиса, та пристига да го види. А може и да е някоя кюстендилка, омъжена за холандски, френски или английски барон. Тези графове и барони се бяха позагубили, но напоследък започнаха да никнат като гъби след дъжд…
- Пустият му параклис! Ако беше построен на полянката, малко над барата, Партений щеше да има много здраве, нямаше да бъде комшия със светото място.
- Това е да имаш вуйчо владика- подхвърли секретарят.
- Какъв вуйчо? Съмнявам се дали владиката въобще го познава?! Далечни роднини по линия на прабаба му.
Секретарят продължи:
- Ако параклисът бе до барата, богомолците след служба щяха да нахълтват в заведението ти - кафе-бар „Угасени пламъци”. Сигурен съм, че баронесата ще го посети.
- Много ясно. Никъде в околните села няма подобно заведение, като моето. От европейски тип. Барманката Сюлеймание е завършила френска гимназия. Сервитьорката Василена - английска. Съпрузите им, изискани джентълмени, както разбрах, били кандидати за почетни граждани на селото ни.
- Сигурно баронесата е подушила нещо подобно и пристига отблизо да се запознае с положението?!
В кметството влезе пенсионираният учител Владиславов.
Възбудено се разприказва:
- Господа, визитата на тая европейска баронеса ми намирисва на много неща. Не идва току-тъй да ни види. Ще бъде срам и позор висачайшата гостенка да се впечатли от окаяния вид на селото ни с боклуците по улиците, разни отпадъци из барата. Да знаете - ще ни натрие носовете по отношение на екологията. Предлагам веднага да се предприемат бързи мерки. Имаме двадесет и четири часа на разположение…
В този момент при тях нахлу местният жител Аврамчо.
- Кмете - рече той. - Всички знаете, една нощ край съседното село намерих две мършави овце. Бяха в окаяно състояние. Стана ми жал, та ги прибрах у дома. И за този мой хуманен и благороден жест правосъдието ми даде шест месеца условна присъда. Заявявам ви, че на основание Хартата за правата на човека, ще направя оплакване пред баронесата.
- Имаш право - отвърна му секретарят. - Сигурен съм, гостенката ще си запише всичко, за да го направи достояние на европейските институций, дори на съда в Страсбург. Ами както се казва, за да имаш сурат, грабни мотиката, па върви да очистиш буренаците при входа на селото. После очисти барата от гуми, бутилки и разните аксесоари на Босилкова. Довечера ела в къщи, ще ти дам вратовръзка, та да се издокараш пред гостенката. По дрехите посрещат не само у нос, но и в Европа… А ако стане дума за теб, демек да попита кой си, що си, ще и кажа : „Баронесо! Този скромен, почтен човек, господин Аврамчо, върши само благодеяния и душата му е нагласена да живее по законите на красотата.”
- Веднага отивам! Ще свърша работата най-коректно - извика Аврамчо и изхвръкна през вратата.
Владиславов се замисли, после рече:
- Визитата на високата гостенка е голяма чест за нас. Ще напиша кратко приветствено слово: „Любезна баронесо! В този хубав пролетен ден, когато розите ухаят…” нещо подобно. Ти, кмете ще го прочетеш. А ако го научиш на изуст, още по-добре. Те, благородниците, имат изострен усет към интилигентността и ерудицията. Току-виж, по-нататък в селото ни пристигнал я министър, я депутат….
- Нищо чудно, отвърна му кметът. - Ами да видим какви бързи мерки можем да предприемем. Аз тръгвам по улицата към горния край, а ти, Димитров - към долния. Ще накараме хората да белосат с вар дърветата, както в дворовете, така и по улицата. Да пометат, да почистят. А защо да не облекат и новите си дрехи? Възможно е баронесата да пожелае да влезе в някой дом. Още сега ще телефонирам на някогашния дописник Банко Генев, утре да дойде и отрази събитието. Нали умее да поукрасява нещата.
С радостна усмивка на лицето в кметството влезе бившата актриса от самодейния театър при читалището в града Татяна.
- Научихме радостната вест - извести тя. - Събирам вокалната група на генерална репетиция. Ще изпеем няколко народни песни, два-три шлагера или стари градски песни. А в параклиса ще изпълним „Многая лета”.
- Чудесно! - вкупом изрекоха тримата. След Татяна дойде Пъшо Пергела. Огледа всичките и на един дъх изрече:
- Висoкопоставената дама, дето утре пристига в селото ни, не може да не се поинтересува от работата на Поземлената комисия, за да види как е възможно селската бара да „изяде” през годините два ара от ливадата на дядо ми. Ще я попитам: съществува ли в Европа подобен феномен?
Всички излязоха. Пръснаха се на различни страни. До вечерта дърветата бяха белосани, дворовете - пометени и почистени. Изчезнаха буренаците при входа на селото. Бе очистена и барата, а благодетелят на мършавите овце взе вратовръзката от секретаря.
На другия ден времето се промени. Заоблачи се, заваля тих, пролетен дъжд. Някъде по обяд в селото влезе малък камион, покрит с брезент. Спря на рампата, дето стопаните товарят добитък за кланницата. От кабината пъргаво скочи Партений. После отвори задния капак. От камиона слезе женско магаре и заситни след стопанина си.
Късно след обяд Кацаров отиде при кмета. Показа му свидетелството за собственост на животното, наричано още талимат и интизапски билет. На него освен възрастта и пола на животното, с красив почерк беше изписано името му: „Баронеса Мара”.