Теодор Траянов

Мястото на Димчо Дебелянов е едно от най-първите в българската поезия. Наред със своето цяло, извънредно талантливо поколение, Димчо Дебелянов има голям дял в основаването на българската поезия.

От това, което ни завеща неговото сърце, можем да съдим какво голямо, стройно и стилно дело той би създал.

Димчо Дебелянов беше една раздвоена натура и цялото му творчество е борба за достигането на една цялостност, на една душевна съзвучност.

Дори и в техниката на неговите стихове личи това дълбоко томление за преодоляване на вътрешния хаос.

Багрите на градския живот бяха раззяли на много места благородния метал на чистите патриархални настроения в душата му.

Там е и изворът на неговата непрестанно пееща скръб.

в. „Литературен глас”, г. 14, 15.10.1941 г.