ВАСИЛ ИВАНОВ - ЗАХАР В РАНАТА
ЗАХАР В РАНАТА
електронна книга
СРЕДНОСТАТИСТИЧЕН
Вървя се тъй - ошмулен и брадясал,
отдавна свикнал да съм неглиже.
,,Бе, този де е расъл, де е пасъл!?” -
въпрос нормално да се зададе.
Заглеждам се по гъвкави момета.
Все пак се водя мъж. Това е факт!
Застрелват те особата ми клета
със репликата: ,,Чупка, бе, простак!”
Похапвам сладко сухата филия,
шпаклована със малко маргарин,
че с дупка е и моята кесия,
на трюфелите казал съм: ,,Амин!”
Държавата старателно се грижи
да бъда с елегантен силует.
Подухвана от вятъра се движи
снагата ми във ретро тоалет.
Аз, мили Боже, средната заплата
дори не съм сънувал! Честен кръст!
Но както всички от електората
редовно получавам среден пръст!
ОТНОСНО ЧИРПАН
Душата на градеца ни е свита,
сякаш е уплашено дете.
Улиците вятърът помита,
скъсан вестник бърза да чете.
Крачат разредени минувачи,
с погледи отсъстващи, без звук.
Гарван стар над покривите грачи,
каца на строшения улук.
Пролет е и пейките във парка
чакат пак народа оцелял.
Той е много жилав - куче марка.
Две и двеста - всичко е видял.
Въпреки закони и закани,
нещо светло чакаме. Напук!
Групата последни мохикани
на инат останали сме тук!
САПУНКИ
Затъпяваме бавно, неусетно почти -
по-невидимо аз, много видимо ти.
Пускаш ента програма - сто кубика сълзи.
И жестоката драма като охлюв пълзи.
Омотани са всички като свински черва.
Кой какъв е? О, Боже, можеш трудно разбра…
Бомбардират ни здраво и от всички страни.
СЕМ защо най-накрая не ги забрани!
Най-отчайващ е тук един друг сериал,
в който всеки от нас ще не ще е играл.
И в момента се снимат нови серии сто.
Все познати герои, с постоянно место.
Здраво стиснали стола, да го пуснат не щат.
Там каква да е роля, но да бъдат на щат.
Обещания щедри, само мляко и мед…
И в предизборни листи все се тикат напред.
Аз от тази сапунка съм така омерзен…
Телевизора спирам. Баста! Стига! Без мен!
БЪЛГАРИН ПРИ ПИРАМИДИТЕ
Пясъци, пясъци, цяла Сахара…
Камила такси е, аз пък - товара.
Чувствам се като препечен на скара.
Къде се набутах, мама му стара!
Туристи, туристи - цели партиди
и всеки се звери Сфинкса да види.
Хванал е клетият хемороиди,
лежейки, да пази три пирамиди.
Камъни, камъни - доста кубици.
Геометрични пустинни гърбици.
Ех, де да бяха догоре с жълтици!
А то - няма нищо, даже и трици!
Хеопсе, Хеопсе, за спомен копнея.
Каква пирамида! Отчупвам от нея
малко парченце, голямо не смея.
Пъхвам в шишенце и два скарабея.
Мътен е, мътен тече Нил - бозица.
Е, малко е по-голям от Марица.
Би ли ме някой, за тази речица
да потрошавам спестена парица.
Тръстики, тръстики снаги са извили.
Нещо помръдва. О, не! Боже мили!
Усмивки отправят към мен крокодили.
Спринтирам. Със завист ме гледат камили.
ЦИРК
Днес разцъфна във градчето
като шарен сладолед
куполът на цирк. Детето
хукна бързо за билет.
Аз не ходя от години.
Той е тук, сега, край мен.
Цирк е моята Родина,
в шапитото съм роден.
На клоун ролята играя.
Получавам як плесник.
Затова, че се старая,
ми заплащат със ритник.
Вече маската не мога
да премахна. Тъжен факт.
Въпреки, че изнемогвам,
липсва всякакъв антракт.
Щом Архангелът ме вземе
и погали със перце,
в път последен ще поема
със усмихнато лице.
ФЕЯ
Какъв късмет - днес срещнах фея:
със пръчка, шапка на звездички.
Подхвръкваха току над нея
игриви пеперуди, птички.
Усмихната, с къдрици гъсти.
Такава трудно се намира.
Помолих я да щракне с пръсти,
живота ми да коригира.
На всичките жени прекрасни
да бъда идеал, икона…
А сметката ми да порасне,
да кажем, с двайсет милиона.
,,Ах, колко скромен го раздава” -
феята изръкопляска. -
,,Тук всяка тиква се надява
да се превърне във каляска!”
ЗАДОВОЛСТВО
Демокрацията в дар
настояще ми предложи.
Защитава с много жар
сиромашките ни кожи.
Че държавата със кеф
щедри помощи отпуска.
Нямам си намръщен шеф,
да ме юрка от закуска.
Ползвам си вода и ток,
без стотинка аз да давам.
Нито плащам данък в срок,
че имот не притежавам.
Вярно, че не съм богат.
Нямам и какво да губя.
Песни и кючеци, брат,
и девойчета да любя.
Може и да пропищи
някоя пребита баба.
Нека тя да си врещи!
Просто боря се за хляба.
От фондации безброй
помощ и подкрепа чакам.
Влизат те за мен във бой,
а пък аз със пръсти щракам.
ЗАПОЙ
Нощен крясък. Кукумявка.
Прилеп във катранен мрак.
Морзово с очи пресвятка
недохранен котарак.
Дрезгава пиянска песен.
Бодро лазещ силует.
И оказва се нелесен
още първият куплет.
Локва кална и дълбока.
Той форсира я без страх.
Дълъг рейд. Изпуснал срока:
,,Скъпа, вече се прибрах!”
Тишина. Последна крачка.
Кабар листчето държи:
,,Писна ми да съм глупачка!
Ти във ада се пържи!”
Хленч. Сълзи. Картина жалка.
Празен джоб. Изгубен ключ.
Върху прашна изтривалка
свит е той като маркуч.
Изгрев. Слънце. Махмурлука.
В мозъка забит е шип.
Все пак някаква поука -
ключ държи се в джоб със цип!
КРЪВНА БАНКА
Среднощна Трансилвания. Луна -
проблясваща в сребро огромна питка.
Порутен замък. Възрастна жена
с бялата коса на дълга плитка.
Приседнала на каменния ръб,
фиксираше със поглед зъл селцето
и точеше с пила самотен зъб,
останал за украса на ченето.
До нея клекнал беше слаб младеж.
Косата му стърчеше на фитили.
Той смучеше със сламка ,,Блъди фреш”,
изпълващ го със жизненост и сили.
- Кажи ми, бабо, има ли страни,
където да е пълна все Луната!?
Вампири до дълбоки старини
кръвта да пият на електората!?
- Разбира се, че има! Твърдо знам!
България се казва, мило внуче.
Вампирите върхушката са там,
която кръв народна здраво смуче.
ГЕН
С машината на времето внезапно
назад със векове се озовах.
Побързах да се прибера обратно
и само с малко страх се отървах.
На клон висок съгледах, че висеше,
с безумен поглед някакъв маймун.
На другите отдолу той крещеше,
повярвал си, че става за трибун.
Познах го. Твоят пра-пра-дядо беше.
Досетих се по нервния му тик.
От начина, по който се дереше,
разбрах защо си станал политик.
БРАВО, ЯНО!
Есенна гора, поляна…
,,Гранд Чероки” - черен джип…
Хубавата бяла Яна
тайно снима порно клип.
Офис, бюро, шефът пуши,
ненадейно пребледнял.
Гледа филмче с двама души,
мухоморки сякаш ял.
Кратък рекет, дневна проза…
Яна, сякаш че е ВИП,
е заела горда поза -
кара собствен черен джип.
ЕВРОПЕЕЦ
Един махленски мършав котарак
клечеше там на края на улука.
Увесил беше дългия мустак,
отчаян от мизерията тука.
В контейнерите нямаше храна.
Превърна се във дефицитна стока.
Бе с песове дръгливи във война,
с клошарите пък - в двойно по-жестока.
А казват - във чужбина е комфорт.
Не знаят що е глад и що е криза.
Изкара котаракът нов паспорт.
Получи даже той работна виза.
Пред погледа му мярка се мираж -
изкъпан, сресан, хранен, дни честити…
Потегли, тъй направо, без багаж.
Зарадваха се даже и бълхите.
А после ясно - скъпият билет,
луксозен автобус и магистрала…
В чужбина доста хладно бе приет.
Замърка той: ,,С душа съм закопняла
за малко ласки, нежност и любов,
за мили и възпитани стопани!
Да пишкам в тоалетна съм готов,
да слушам този, който ще ме храни!”
Отвърнаха: ,,Да беше породист -
ангорски, с потекло или сиамец…
А ти си пак поредния метис,
пълен със бълхи и готованец.
Но в чувствата ни ще се убедиш.
Да видиш, котарако, че сме хора.
Изпращаме те мишки да ловиш
в каналите дълбоки на затвора.”
ТРУДОВ ДЕН
Лисицата на Зайо рече мазно:
- Щастливият ми ден е явно днес!
И няма да отмине той напразно -
с теб имаме взаимен интерес.
Пред къщата ми дворът е обрасъл
с трева зелена, сочна, с моя ръст.
Та аз те моля, би ли я опасъл?
Ще бъда много щедра, честен кръст!
Лисичата оферта бе приета
и Зайо, марширувайки под строй,
семейството доведе - цяла чета,
най-малко осемнадесет на брой.
Затракаха косачките - ченета.
Щурмуваха те дворчето във кръг.
Огайдиха се сивите шкембета,
изхрупаха тревицата до стрък.
Лисицата любезно ги покани
на чаша чай и торта с вкусен крем.
А после цяла зима куп буркани
със заешко тя яде на корем.
МЕТАМОРФОЗА
В небето като шип забит
стоя - скала от здрав гранит.
Тук от безбройни векове
ме брулят бурни ветрове.
А скулптор с огнено сърце
от мен, с грижовните ръце,
ще сътвори в един момент
прекрасен, чуден монумент.
Най-сетне хора - близо сто
и всеки с чук и със длето.
Залагат пръчки динамит…
От гръм и пушек съм обвит.
А после - удари кънтят,
хвърчат искри, длета звънят.
Боли ме, страшно ме боли,
но мисля - струва си, нали!
Ала се чувствам тъй смален.
Ще стане само бюст от мен.
Ах, няма ли тук някой шеф?
Съгласен съм на барелеф.
Когато се почти стопих,
призванието си открих,
че ето - пътят ме зове.
От мен издялаха паве.
ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ…
Безспорно Господ Бог е пръв ваятел.
Жената е снабдил със чар, с финес.
А тя е страстен негов подражател.
Мъжа да прекроява иска днес.
Кусури непрестанно му намира.
Преправя го по собствен си тертип.
Нещастникът отчаян протестира.
Какъв неблагодарен, гаден тип!
Но тя го мачка като мокра глина.
Във вихъра е, не изпитва жал.
Не вижда тя нелепата картина -
и него също Бог го е създал.
ГОРСКИ ВОТ
Започна се! Започна се борбата,
начело кой да бъде във гората.
Но с избори - било демократично,
а не с юмруци, грубо и първично.
Животните, щом искат да добруват,
ще трябва отговорно да гласуват.
Дали за Вълчо - пуснат от зандана,
или за дебеланата Мецана.
И всички днес се питат неспокойно,
ще имат ли те бъдеще достойно!?
За кой ли тук да пуснат бюлетина,
че той ще властва не една година!?
Вълчо непрекъснато се хвали
с приятелство с лисици и чакали -
все хищници, жестоки, безпощадни,
със остри зъби, а и вечно гладни.
Мецана е натрупала сланинки,
похапвайки медец и боровинки.
И води политика твърдо лява.
Добре ще бъде тя да управлява.
Ядосано Къртикът се изцепи:
,,Наивници, от мен сте триж по-слепи!
Какъв ти мед!? Каква ти там левица!?
Тя, Мечката, отдавна е стръвница!”
НА ПРЕСТОЛА
Люлееше се Паякът в хамака,
опънат върху трънката зелена
и слушаше парчето лед как трака
във пълната му чаша запотена.
- Ех, галеник съм явно на съдбата!
Отрупва ме със почести и слава.
И води ме тя смело за ръката,
което моя милост заслужава.
Гърненце мед донася ми пчелата.
Чувал с брашно пък - мравка работлива.
Светулката ми гони тъмнината,
а с музика щурецът ме приспива.
Треперят всички и се подчиняват.
Дори да протестират те не смеят.
Защото те прекрасно осъзнават,
че аз решавам колко ще живеят.
КУЧКА
В стопанството бе важен Спиро доста,
заемаше на бодигарда поста.
И от благодарност, от сърце,
стопанинът му сипваше млекце.
Незнайно как, ала така се случи,
бездомна кучка за това научи.
Безочлива, нахална беше тя,
пред песа в миг опашка завъртя.
Към млякото му бързо се насочи
и лакомо започна да го лочи.
Той душеше я с щръкнали уши,
а тя до капка всичко пресуши.
Тъй всеки ден. Изобщо не й пука,
че той остава вързан, гладен тука.
Пристига по часовник пак и пак…
И фръцка се пред нашия глупак.
Има ли поука в тази случка?
Не, Кучката остава просто кучка!
ИЛЮЗИИ
Галерата се плъзга по вълните.
Ритмично долу робите гребат.
Прохладен вятър гали ми косите
и шепне ми: ,,Добър, добър ти път!”
Към устните поднасям пълна чаша.
Във виното - рубинени искри.
Наздраве, че победата е наша
и мечът ми със слава се покри!
Пред нас делфини скачат и лудуват.
Проблясват бързо сребърни тела.
Щастливи са и те, със мен празнуват.
Попътни чайки махат ми с крила.
Мечтая си за своята любима.
Тревожна на брега ме чака, знам…
Прекрасно е, че у дома я има -
след дълъг път ще я прегърна там.
А времето безшумно се изнизва…
Спокойствие и мир, вълшебен миг…
Но сякаш огън плещите пронизва.
Събужда ме плющящият камшик.
С оковите избърсвам си сълзите.
Те са ми най-малкият проблем.
Галерата се плъзга по вълните.
Ритмично ние, робите, гребем.
ШУТЪТ
Професия, призвание и хоби -
мнозина обявяват ме за луд.
Пред мен са равни и крале, и роби -
язвителният и ухилен шут.
Рискувам ежедневно, ежечасно
и вечно съм до болка откровен.
Направо карам. Няма - ляво, дясно,
защото туй по-силно е от мен.
И аз се движа по ръба на ножа.
Встрани съзирам непрогледен мрак.
Не струва много грешната ми кожа.
Едва ли бихте дали и петак.
Навярно някой ден ще си изпатя,
но няма начин с вас да съм фалшив.
Ще продължавам лодката да клатя,
че само тъй се чувствам още жив.
ОЧАКВАНЕ
В кула непристъпна и висока
пленница съм. Крея ден след ден.
Ех, кога от вярната посока
ще пристигне някой супермен?
Времето - изгубих му следата.
Сменят се сезоните безспир.
Даже в календара на стената
не намирам аз ориентир.
Ето, отзарана ми се плаче!
Бръчка в огледалото видях.
Хайде бе, домъквай се, юначе,
че, горката, вече остарях.
Всъщност, тук се пробваха мнозина.
Рицари нападат с устрем див.
Драконът, омразната гадина,
тръшва ги ей тъй, за норматив.
Бълва огън мръсното влечуго.
Мозъкът му - с нулево ,,IQ”.
То не му и трябва нищо друго.
С рицари си прави барбекю.
Изводът е - мечът не помага
срещу огнедишащия звяр.
Значи много спешно се налага
да се пробва и пожарникар.
БЕЗМЪЛВНО
Напудрил се със бял сценичен грим,
на ъгъла стоеше странен мим.
Катереше той стълба невидимка…
Застиваше в позиция за снимка…
Усмихнат, гневен, тъжен и суров -
във всеки следващ миг със израз нов.
Затискаха го някакви прегради…
Пред хората сърцето си извади…
На бузата с рисувана сълза…
Извиваше ръце като лоза…
С цветенца илюзорни се накичи…
Следеше с поглед полетите птичи…
Прибра се той, когато падна мрак.
Но как ли се заспива гладен? Как?
Че в празната кутия, на земята,
търкулна се единствено сълзата.
ЛЮБИМА МОЯ!
Любима, светлият ти лик
за мен в икона се превърна.
Жадувам всеки кратък миг,
когато мога да те зърна.
Горят ме въглени-очи.
Смехът ти странно ме смущава.
Вселената пред теб мълчи
и всичко, всичко ти прощава.
И днес си в розово, нали!?
Бонбоненото ти отива.
Ах, как сърцето ме боли,
че ти си толкова красива!
Разстроена си в този час.
Трепери долната ти устна.
Покрил я бих с целувки аз -
такава пухкава и вкусна.
Помахваш някому с ръка,
изпълвам се със жлъч ревнива.
Не бих могъл да отрека -
страстта ми е безумна, дива.
О, Господи! Към мен вървиш!
Изящна си като Мадона!
Аз в памперса си правя ,,пиш”
и си изпускам биберона.
СТАТИСТИКА
Лъвът внезапно беше абдикирал.
В далечна джунгла, казват, се намирал.
Дотегна му от алчните велможи
и края на монархията сложи.
Животните с консенсус се разбраха,
за премиер Мечока те избраха,
че той е умен, силен, достолепен
и, ах, с какъв кожух великолепен.
За своя лична офис секретарка,
разбира се, той сложи личност ярка.
Лисана - полиглот, машинописка,
с компютрите на ,,ти” и бивша миска.
Нашепна му: ,,Животните в гората
са, скъпи шефе мой, електората.
Статистика е нужна тук за всички,
от зайците до прелетните птички”.
Мечокът бързо заповед издаде
и свраката на всички я предаде:
,,Пред дупките, хралупите - строени!
Ще бъдете по спешност преброени.
Семействата, със бабите, с децата,
а птиците, разбира се, с яйцата.
Недейте да създавате проблеми,
че иначе са глобите големи!”
И Бухалът - прочутият мислител,
финансов спец и пръв счетоводител,
с тефтерите потегли отзарана.
Вълкът със него - да му е охрана.
Щом седмицата бавно се изтече,
преплитаха краката двама вече.
Описана бе всяка животинка
с бодли, със косми или с перушинка.
Вълкът на Лиса рече: ,,Тъй ми писна,
че някой за вратленцето ще стисна!
Така съм капнал, идва ми да вия!
Кому бе нужна тази простотия?”
,,Ех, Вълчо, ти си личност тъпа, дива.
Не мислиш, драги, във перспектива.
Сега ще знаем с теб по всяко време
кого, къде и как да изядеме!”
СТАЧКА
Пред кошера рояк пчели
жужат разпалени и люти,
че недоволни са били
и искали да бъдат чути.
Ораторстваше там една:
,,Ей вижте търтеите тлъсти.
С Царицата ни, за беда,
са тези готовани гъсти.
Монархията да свалим!
И няма никой тук да бачка.
Eдинни, без да се делим…
Аз призовавам ви към стачка!
Но трябва днес от нас една
да представлява синдиката.”
И одобрителна вълна
премина бързо през тълпата.
Избраха нея, няма как,
че беше лидерка безспорна
и твърдо тя удари крак
към мисията отговорна.
След време излетя навън
и кацна на самотна трънка.
Започна тихо ,,Зън, зън, зън”
да позаеква и да мънка:
,,Царицата ми разясни…
Тя права се оказа… Значи…
Че търтеите, обясни,
били със собствени задачи.
Така че да се примирим…”
Роякът вдигна остриета.
,,За мед, предлагам, да вървим…”
И излетя като ракета.
Тъй стачката се провали.
Бе далаверата голяма.
Досетихте се май, нали?
Във двора стана първа дама.
АНТАГОНИЗЪМ
Кокошката покорно бе лежала,
затоплила дузината яйца.
И ето я - от гордост засияла,
показваше тя своите деца.
Но пиленце едно се изтипоса,
безочливо изпъчи са отпред:
- Желая да повдигна аз въпроса,
че има нещо не съвсем във ред!
Все в точен час петелът кукурига.
Туй писна ми! На днешния етап
е време да му кажем твърдо - стига!
Будилнико ръждив, върви за скрап!
Желаем свобода и плурализъм
и нека да крещим във дисонанс!
Тук - само мухъл и консерватизъм.
Това не ни устройва никак нас!
Кокошката изпаднала бе в ступор.
Към топчицата още без перце
петелът приближи, погледна с укор
и каза й: - Грешиш, полуяйце!
Тук просто няма място за дилема.
Дори Вселената върти се в кръг.
Излюпен си самият ти по схема.
В противен случай ставаш запъртък.
ЛОГИЧНО
Безкрайно дълго мисли, мисли, мисли
черната овца и го измисли:
- Сестрички мои бели! - тя изблея
и всички се обърнаха към нея.
- Омръзна ми да бъда все виновна
за всяка случка мрачна и злокобна.
Коя изпотрошила си краката,
а друга се изгубила в гората.
И винаги със мисъл грозна, скверна,
с копито сочат все овцата черна.
Отчайващият ваш консерватизъм
избива, мисля, даже на расизъм.
Та, гаврите се с мен сега, защото
де факто представлявам малцинството.
И моля, моля! Никой да не скача,
че чак във Страсбург аз ще се оплача!
Не ще да води кочът стар стадата.
Начало слагам на матриархата.
А мястото вакантно, заявявам,
че само аз достойно заслужавам.
Овцете само кимаха послушно,
избраха я за шеф единодушно.
И щом на паша смело ги поведе,
при вълчите бърлоги ги заведе.
ПОСЛЕДСТВИЯ
Във Рая бе Змията твар проклета
и хапеше със думи и със зъб.
А Ева там пристъпваше напета,
почесвайки прекрасния си гръб.
- Ах, Ево, ти си умна и красива! -
влечугото с оченца примижа.
- И аз желая ти да си щастлива,
та нека ти спестя една лъжа.
Хапни от тази ябълка червена
и истината в миг ще разбереш!
Посегна Ева, гризна си смутена
и ето - облада я див копнеж.
Усети се внезапно, че е гола
и припна при Адам: - Това изяж!
А после да прибягаме до МОЛ-а,
че тук е Рай, а не нудистки плаж!
Потрепна с мигли, после го целуна.
Почувства се Адам като перце.
И колко му е, с празната кратуна
той ябълка си хапна от сърце.
Но Бог разбра и мрачно вежди сключи.
Пред двамата внезапно се яви:
- Нещастници, тук всеки ще получи,
каквото си заслужихте, уви!
Ева неуморно ще жадува
пореден тоалет… и пак… и пак!
Спечелил с пот, Адам ще го купува,
проклинайки, че кръгъл бе глупак!
НАТРАПНИК
Гората бе поръсена със сняг,
а голите й клони - посребрени.
Крачета със подскоци или с бяг
рисуваха картини заскрежени.
Но ето че Орел, разбойник стар,
зловещо във небето там пикира.
Бе ясно, че не носи свиден дар,
на всеки в ужас пулсът му спринтира.
Орелът кацна: ,,Кой е главен тук!?”
Вълкът опашка в реверанс размаха:
,,От днес това съм аз и никой друг!
И вярвам, всички правилно разбраха!”
Животните закимаха с глави,
че виждаха опасен клюн и нокът.
,,Ще дойде пролет! - Бухал промълви. -
От сън тогава вдига се Мечокът!”
МОЛБА
- Малка мравке, где сама?
- Няма, Щурчо, днес храна.
Зрънце вече не остана.
Кой ли път
сега да хвана?
Чалга фен си, Щурчо, лют,
импресарио прочут.
Моля те като сестрица,
направи ме
фолк певица!
АЗ ИСКАМ
Аз искам за мен да си нива
със рохкава, дъхава пръст,
под плуга ми тръпнеща, жива,
свенливо излъчваща лъст.
Аз искам за мен да си китна
градина с безброй цветове.
Пчела съм. Веднага ще литна,
ще трупнат по теб плодове.
Аз искам за мен да си бурна
река, придошла с пролетта.
Безпаметно в теб да се гмурна,
в дълбокия вир на страстта.
,,Той искал! Аман от поети!
В борбата за днешен комат
време за чувства - къде ти!?
За мене си жив банкомат.”
НАДЕЖДА
Съвсем е скромен малкият ми свят -
владението мое в магазина.
А аз - неостаряващ, вечно млад,
пластмасов манекен в една витрина.
Но Тя е тук и прави ме щастлив.
Изящна, фина, като статуетка…
Изгарям аз във порива си див
по малката усмихната кокетка.
Та аз съм само прашен инвентар.
Гледам я, а тя не забелязва.
Е, хвърлил съм фатален, губещ зар.
Щом тръгне си и слънцето залязва.
Но мисля си… Надявам се… Дали…
Пластмасовата кукла да обича!?
,,Ах, колко си красив!” - шепти, нали,
щом с нови дрехи тя ме преоблича.
ХИМН НА ЛЮБОВТА
На всичките известен във градчето
и както си е обичаят стар,
поетът черпеше сега в кръчмето,
че беше взел най-после хонорар.
Изстрадал и изплакал стих след стиха,
и в книжката си вложил сетен грош…
За здравето му всички вкупом пиха
и пяха песни гръмко цяла нощ.
Напираха от щастие сълзите,
прегръщаше пореден непознат.
Съзирайки възторга във очите,
се чувстваше за първи път богат.
Когато той си тръгна със зората,
от сенките изплува силует.
Замахна бързо, блесна нож в ръката
и плисна кръв по мокрия банкет.
Пребърка го, извади му от джоба
книжчицата - ,,Химн на любовта”.
Е, нямаше пари! Изпсува злобно
и ядно я захвърли във калта.
СЕНКИ
на Яворов
Бих искал да надникна зад воала,
обгърнал в мрак съдбата на поета.
Да видя колко жлъч се е изляла,
че да сломи така душата клета.
Какво да стори? Как ли да избяга?
Отритнат, сякаш болен е от чума.
Да се спаси, отчаяно посяга
към сладката отрова и куршума.
Защо да се преследват сенки бледи?
Едва ли сиромахът ще възкръсне.
Човек е сам в падения… победи…
във страсти и в прозренията късни.
Не, никой няма право! Не си струва
дните му почернени да нищи!
Там, в стиховете, огънят бушува,
а другото - е само пепелище.
БЪЛГАРКА
Аз спрях се, сякаш блъснах се в стена.
До плочките ченето ми увисна.
Тя беше най-красивата жена -
вълна от сексапил от нея плисна.
Прикова ме като със магнит.
И как ли бих могъл да се откъсна?
Бях смятал съвършенството за мит,
а срещнах го във уличката мръсна.
Пороен дъжд наскоро бе валял
и станала бе страшна цапаница.
Тя шляпаше през лепкавата кал
с осанката на Савската царица.
Да, беше най-красивата жена.
Пред мен не съществуваше дилема.
С усмивката, лишена от вина,
че бременна е - истинска поема.
МАГИЯ
на Владимир Кондарев
Дъгата към художника се спусна
и багрите си в миг му подари.
А после с тях ръката му изкусна
платното с вдъхновение покри.
Запяха древна песен вълци сиви.
Изпълни се Луната - кехлибар.
Закършиха снагите самодиви -
за мъжките очи вълшебен дар.
Едната закачливо му намигна.
Стъписа се художникът смутен.
И мълнията - мисъл го достигна:
,,Ела при нас, ще бъдеш в сладък плен!
Опитай ме! Аз страстна съм и вкусна!”
Магия ли!? Платното засия.
Ръката трепна, четката изпусна…
И никой повече не го видя.
КОНСТАТАЦИЯ
Един ,,Москвич” на паркинг бе поспрял.
Годинките безспорно му личаха.
Той пушеше, във жегите прегрял,
ръждите по купето му пълзяха.
Салонът - избелял, тук-там съдран
и трудно се отваряше вратата.
С две думи, бе достоен ветеран,
забравил и рождената си дата.
Но ето, че до него лъскав ,,Форд”
изскърца елегантно със спирачка.
Пристигнал от чужбина, страшно горд,
натъпкан с екстри - новичка играчка.
Намигна ,,Форд”-ът: ,,Здрасти, ретро-пич!
Направо си същински динозавър.
Бях чувал само марката ,,Москвич” -
на ,,БМВ”-то някакъв си кавър.
Какви са тези пътища, бе, ,,men”!?
Държавата ви сякаш е свекърва.
То само дупки. Ако питаш мен,
животът ви пълзи едва ,,на първа”!
,,Eх, някога не беше тъй, младок!
Това е всъщност истината гадна.
Та ето ти и първият урок:
тук движим се стремително ,,на задна”!
ВЕЧНИЯТ АЛ
Костюми тесни, шапки ,,Борсалино”
прихлупени над погледа ръбат.
Кола фантом като от нямо кино…
Раздира тишината автомат.
Хвърчат осколки, срива се витрина,
змии оловни, съскащи за мъст.
Прекършен мъж е следваща картина,
приготвен за ковчег, лопата, кръст.
Навярно с нещо боса е разсърдил,
изпуснал дума, рекет неплатил.
Затуй на тротоара се е сгърбил,
облян във кръв, приличащ на пестил.
Така било е. Пръстена целуваш
и вече сам не си принадлежиш.
На Ал Капоне почваш да слугуваш.
Законът ,,Омерта” и ти мълчиш…
Години страшни, толкова далечни,
натрупвал се първичен капитал.
Пропуквали се ценностите вечни
и който е могъл, е оцелял.
,,История” - ще каже някой. Грешка!
Светът е в омагьосан кръговрат.
Вперили очи в плътта човешка,
днес продължават вълци да кръжат.
А някъде отгоре смях се чува.
Той дрезгав е - откос на автомат.
Готов е Ал Капоне да пирува.
Уж мъртъв е, а тъй ни е познат.
БЛОКБЪСТЪР
В най-новото ни кино е модерно
класиците да бъдат с прочит нов.
Тъй бялото превръща се във черно
и ето ти сценария готов.
Захвана се със ,,Котаракът в чизми”
един творец със доста шарен стаж,
пречупил през съвременните призми
фасона на огромен персонаж.
Ще има поглед свеж и актуален,
че приказката куца - демоде.
Героят днес е метросексуален
и смело се развява на 3D.
Нелеп е той със тъпите ботуши…
И този недодялан господар…
По-друго си е да набива суши
и да се вози с мощен „Ягуар”.
Във миналото да остане трябва
тъй жалкият му образ на лакей.
,,Оскар”-а режисьорът твърдо грабва
със хита ,,Котаракът нинджа - гей”.
ПЪТЯТ ЗА…
(всички пътища водят към Рим)
Наскитах се по много дълги друми,
че хоризонтът бе неустоим,
но въпреки пророческите думи
аз не попаднах никога във Рим.
Така вървим по пътища житейски,
наложили си маска или грим.
Достигаме до истини библейски,
а бяхме уж потеглили за Рим.
Създаваме приятелства без корист,
фалшивите изтляват като дим.
Такава е човешката ни орис -
да дирим все бленувания Рим.
Вървейки по пътеката нелека,
ту прави сме, ту някога грешим
и питам се - открихме ли човека
в самите нас - най-истинският Рим.
ПРОЗРЕНИЕ
На митинг бях и виках ,,У-у!” и ,,Долу!”
Съблече се едно момиче голо…
Щом някой флагче пъхна ми в ръката,
превърнах се на капка от реката.
И всички се изляхме на площада.
Там с мълнии трещяхме без пощада.
Обхванали ни бяха без принуда
еуфория и трепетна възбуда.
Е, хванахме ги вече тук на тясно!
Кого!? Защо!? Не беше много ясно.
Но искахме - сега и на момента,
да сринем до основи Парламента.
Накрая се усетихме смутени,
че бяхме просто тъй - употребени.
Аз много моля, честно ми кажете,
защо наричат глупави овцете!?
НЛО
У наше село падна НЛО.
То беше гръм - голяма гюрултия…
И думат старите - Не е било…
Не помним те такава чудесия!
И пет овце станаа на курбан.
Оно как тресна - даже не изблеха.
Взе да пелтечи технио чобан
и бабите куршуми три му леха.
Досурнахме го с много пот и зор
на бачо Гуньо с волската талига
на кмето в калдъръменио двор.
И гледаме - до ката втори стига.
А кмета с попа, с даскала нощес
събраа се да мислят що да сторим.
Какъв е общий селский интерес!?
Пред властите дали да проговорим?
Чак към сабахлен, нейде къде пет,
след три бакъра вино се разбраха.
Заръка пусна после наший кмет
и сичките у черквата ни сбраха.
А попът ни, най-вече речовит,
баш правилните думи май намери.
То беше си и доста гласовит,
набиваше в главите ни чембери.
И рече той: - Да няма тук беда,
чиновници държавни да се мотат,
от много гласност нямаме файда.
Спокоен да си бъде пак животът.
Те туй що падна в селскио ни кър,
не е било! И сичко забравете!
Ми то какво е - сто кила бакър!
И бързо по свещичка запалете!
И те така e… Попът с божи сан…
Забравихме фърчащата чиния.
Сдобихме се с модернио казан…
Вариме си у ней сега ракия.
КЪДЕ СТЕ?
Преди много, много векове
лъвове в горите ни живели.
Всички тревопасни, зверове,
били техни примерни васали.
Думата им ставала закон.
Въпреки, че били хищни, диви,
властвали от своя царски трон
строги, ала честни, справедливи.
Кой в земите ни да сложи ред?
Вечен сън отдавна са заспали.
Бори се за кацата със мед
банда от проскубани чакали.
ПЕРСПЕКТИВА
Слонът пак увесил бе хобота,
имаше унил, нещастен вид.
Хапваше банани без охота.
Нещо бе изгубил апетит.
Лястовичка, там гнезденце свила,
скоро бе пристигнала от юг.
Той въздъхна: ,,Както виждаш, мила,
тежко се живее в клетка тук!
Идваш, знам, от родната савана.
Близките ми са на свобода.
И при тях сърцето ми остана.
Хванаха ме малък, за беда.”
,,Там е също трудно, мили братко!
Бивните са контрабандна цел.
Слоновете, казано накратко,
мъчно оцеляват под обстрел.
Тук поне те пазят, гледат, хранят.
В Африка животът е суров.
Куп бракониери ти се канят.
За това дали си ти готов?
И накрая във концертна зала
искаш ли, ти, слоне, да стоиш,
нищо, че била дори ,,Ла Скала”,
на рояла крайния клавиш?”
ЧАСОВОЙ
На пост стоя от толкова години…
Години ли? По-точно - векове.
Променят се сезонните картини -
със мрачни или пъстри цветове.
Аз службата си нося отговорно,
поел съм денонощен караул
и пазя всеотдайно, неуморно.
И СОТ съм, и аларма, и патрул.
Цял куп юнаци мрачно ми се точат,
на шепите си ядно плюят с хъс.
Разправят, как свирепо ще ми скочат
и щели да ме режат къс по къс.
Нафукани хлапета и позьори…
На думи всеки пише се герой,
че не един от тези аматьори
отнасял е солидна доза бой.
Ще пипам със железни ръкавици.
Глупаците не свършват за беда.
Аз драконът съм, бойна единица -
пазителят на ,,живата вода”.
ГЛЕДНА ТОЧКА
Знаете защо курбан се прави.
Всички да сме ние живи, здрави,
златен дъжд да пада на земята,
за да е реколтата богата,
хората отново да са сити,
дните ни - пак спорни и честити…
„Да бе, да! Да бъдем всички здрави!
Мислите, че винаги сте прави,
защото си запазвате главата!” -
мрачно произнесе се овцата.
ТАНГО
Преплетени телата.
Преплетени душите.
В торнадо от конфети
земята се върти.
Препускат ни сърцата,
изгарят ни гърдите.
И в погледите слети
едно сме аз и ти!
Тангото е магия.
Тангото е стихия.
Вулкан и буря снежна -
тангото е живот.
Не мога аз да скрия,
че искам да изпия
от шията ти нежна
солена капка пот.
Дъхът ти е жарава
и кожата настръхва.
Ръката ми се впива
във гъвкавия кръст.
Тангото притежава
способността да вдъхва
първичната и дива
гореща страст и лъст.
Но дансингът е празен
и всички отстрани са.
Защо е тази драма!?
Очите правят знак.
Момент така омразен.
Тълпата се стъписва
от факта, че и двама
се киприм със мустак!
СЪКРОВИЩЕ
Изровиха ме. Светна ми накрая.
Погребан бях години милион.
Аз просто медитирах и си траех,
не се изложих даже и със стон.
Тук с камъка приятелски се сраснах,
самият аз фатално вкаменен.
Доволен съм, духовно че израснах.
Повярвайте, със вас съм откровен.
Сега в музея всички се натискат,
опашка днес народът е извил.
Да видят експоната страшно искат.
По-точно мене - мидата фосил.
И охкат, ахкат, пулят си очите,
че смятат ме за ценен - глупав мит!
Дори не подозират те, горките,
за бисера, грижливо в мене скрит.
ХАЙДУШКА
- Вече дойде ми до гуша
от туй що ухото ми слуша,
или ми виждат очите:
Как ни обират парите
новите башибозуци,
най-откровени хайдуци.
Извади, мале, пушката -
дядовата, хайдушката.
Ти знаеш де ги зарови
тез чакмаклии пищови.
Дай да ги в пояса втъкна
и гдето трябва измъкна,
да пуцам тия поганци,
с тежките, златните ланци.
- Сине, ще думам направо.
Нещо слънчасал си здраво.
Да ги извадя не смея,
плачат да идат в музея.
Тия хайдуци неверни
имат пищови модерни,
калашници - автомати,
автомати, още гранати.
Ще те превърнат в решето,
ще отлетиш на небето.
- Тогаз ще ги, мале, затрия
с острата сабя френгия,
а за главата поганска
дай ми камата чирпанска.
Оседлай хранена коня,
бързо хайдуци да гоня
и ще ми хванат петите,
щом се покрия в горите.
- Със сабята тъпа и мръсна,
сине, не мож се избръсна,
а и камата ръждяса,
ръждяса, паяжиняса.
Кончето лани замина
там, на Ботуша, в чужбина,
че нямах, сине, парици,
да го нахраня и с трици.
Как ще се криеш в горите,
че кът са вече горките.
Сякоха с квоти, без квоти,
другото - царски имоти.
Били му уж бащиния
и той се оказа от тия.
- Ти, мале, все да ме спираш,
нима сама не разбираш,
вижда се и без бинокъл -
ножът опрял е до кокал.
Крадци ни страшни обират,
по девет кожи съдират.
Лъжат по медии разни
с усмивки мазни и празни.
Всички са баш атлантици
и крачат в евроредици.
С нас се държат безобразно
и се гоят безнаказано.
Но ще се каят и молят -
свинете накрая ги колят!
ЗАЩО?
Тя има походка
на гъвкава котка
и поглед фатално зелен.
Така ме фиксира…
Сърцето ми спира
и падам покорно във плен.
С усмивка потайна,
пристига незнайна
все някъде към полунощ.
Във мене се впива,
с коси ме завива,
изпива ми цялата мощ.
Разрошена, потна,
направо страхотна
ухае на бор и ела.
Но аз се терзая
и искам да зная:
Защо й е тази метла!?
ПОСЛЕДНИ МИСЛИ
На смъртниците в тясната килия
затворен съм и чакам своя час.
Виновен съм и няма да го крия,
не моля снизхождение от вас.
Живеем днес във два различни свята,
не можете ме никога разбра.
Аз зная, че жадувате разплата
и паднах във неравната борба.
Познавам даже мислите ви скрити.
Закърмен съм със Байрон и с Балзак.
Изгризал съм и Чехов със корите,
,,Декамерон” - преглътнах го с мерак.
Какъв е този див антагонизъм,
девизът ви: ,,Избийте ги до крак”!
Не знаете, че сте анахронизъм,
а ние ще сме тук и пак, и пак…
Но ето, че вратата се отваря
и гледат ме, изпаднали във шок.
Гнусливо само някой проговаря:
,,В капана се е хванал тлъст мишок!”
ВЪЛКЪТ И СЕДЕМТЕ КОЗЛЕТА
(истинската история)
В една гора, там някъде на юг,
току където почва планината,
на десет часа пеш сега от тук,
спокойно си живееше Козата.
Бе майка многодетна, явен факт,
със цели седем рошави козлета,
по тенджери дрънчащи в чалга такт.
Гюбеци хвърлят малките хлапета.
На датата, когато по закон
пак помощи привеждат на Козата,
отишла бе до банковия клон,
да тегли някой лев от банкомата.
Държавният служител - Вълк суров
пристигнал бе тогава във гората.
Дълга си да изпълни бе готов
и взе да чука силно по вратата.
- Хей, кой е там? - извика кози глас.
Вълкът отвърна: - Аз, Вълкът, законът!
- Не, няма да те пуснем тук, у нас!
Изчезвай, да не глътнеш днес патрона!
Не можеш да ни бутнеш даже с пръст.
Прекрасно си познаваме правата.
То, може да сме нисички на ръст…
Направо ще ти спукаме главата!
- Но как така? - Вълкът бе изумен. -
А данъците, ток, вода, какво са!?
Не плащате и, мисля, според мен,
че именно в това е днес въпросът.
- Ах, вълк наивник! Ти си пълна скръб!
Парите стигат колкото за хляба.
Да плащаме ли!? Ама че си тъп!
Тя, майка ни, е социално слаба.
,,Каква дискриминация, тормоз!”
Козата в гръб издебна го с мотика.
Халоса тя неканения гост
и в кладенеца бързо го натика.
СЪВРЕМЕННА ОХРАНА
Сложиха му сламената шапка,
ризата и скъсан панталон.
Беше му инструкцията кратка:
,,Все едно, че служиш под пагон!”
После го забиха сред полето,
в нивата засята с ечемик.
Строго той фиксираше небето,
без да мръдне даже и за миг.
Черен гарван ето, че пикира.
Май не беше много впечатлен.
Дълго той в плашилото се взира.
Смигна му: ,,Нелеп си, според мен!
Мислиш, че с осанка си юнашка,
че с тези си крачоли будиш страх?
Нямаш, друже мой, дори и прашка.
Всички ще се спукаме от смях!”
ЕЖЕДНЕВИЕ
С теб живеем си страхотно
като в стар изтъркан виц.
Ежедневието - потно,
къщата ни не е ,,Риц”.
Дрешки имаме, обаче
марковите са табу.
Нямам гащи на ,,Версаче”,
ти - ,,боа” от марабу.
Аз пред теб се разтопявам -
восъчна висока свещ.
И звезди ти подарявам,
зяпай ги, когато щеш!
ПОРТРЕТ НА МУЗА
Бе музата ми истински модел,
с богат и доста пищен натюрел.
С омайващи извивки, грешно сочна,
твърдеше, че е още непорочна.
Невярващо на щурия късмет,
перото ми направи пирует.
Изсипвах водопад изящни рими,
достигнах върхове непокорими.
С крилете си ми вееше Пегас,
че в буен огън аз горях от страст.
Но сякаш в тежка броня, а не в блуза,
се фръцкаше красивата ми муза.
Фатална вечер! Доста вино пих.
Претенции към нея заявих.
Тя молеше ме, плачеше, пищеше…
Накрая даже хапеше, дереше…
Закуца пълноводният ми стих,
че тя изчезна и не я открих.
Насочила си беше интереса
към някаква перверзна поетеса.
КОЛКО ЖАЛКО
Изчипках си до скърцане снагата.
Направих си прекрасен педикюр,
а после епилирах си гората.
Готова бях за луд любовен тур.
Бельото ми - не ще ви занимавам.
Отсъстваше - това си беше в ред.
Напръсках се - това го споменавам,
със цял флакон ,,Шанелче номер пет”.
И бързо, бързо токчетата тракат.
Аз, сякаш че държана на въже,
се спускам сред тълпата. Там ме чакат
кохорта привлекателни мъже.
Но никой, никой не ме отразява.
Присламчвам се до Аполона млад…
Но той със леден душ ме отрезвява:
,,Я, чупка, маце, туй е гей парад!”
ИНЦИДЕНТ
Изпуснах я случайно и се пръсна.
Не беше стара - само тригодишна.
Животът й внезапно се прекъсна,
строши се както чашата предишна.
Не се разстройвай! Хайде, не си струва!
Че просто на съдинката ни клета
дойде й време с нас да се сбогува.
Ще купя друга с розови прасета.
Е, стига де! Виж, късаш ми сърцето!
Разбраха всички тази тайна наша,
че най-редовно двама с теб кафето
си пием от една и съща чаша.
МОЕТО МЯСТО
Щом масата се клати вляво… вдясно…
разлива се, каквото се сервира.
И нужният й крак, това е ясно,
със бирена капачка се подпира.
Но вечер, щом метлата заиграе
и после мокрият парцал се включи,
с капачките ненужни, то се знае,
логичното накрая ще се случи.
Защо ли, питам се, на всяка крачка
в държавата ни някой все ни мачка?
И в този водевил ,,Играчка - плачка”
съм в ролята на бирена капачка!
ЗАХАР В РАНАТА
Нека захаросаме нещата
и да ги покрием с карамел!
На народа смазан нищетата
път е към възвишената цел.
Наглите, безскрупулни грабежи
просто са първичен капитал.
Никнат незаконните строежи -
някой разрешение е дал.
Били сме последните бедняци
с доходи най-ниски на калпак.
О, не, не! Това са ясни знаци,
че духовно първи сме все пак.
Циганинът, който днес пребива
бедни старци в родния ни дом,
след като решетките разбива,
е дискриминиран скромен ром.
Разни извратени педерасти…
Казват ми: ,,Оплеска я! Недей!
Да не се разделяме на касти!
Виж какъв прекрасен, цветен гей!”
Родната продажна политика -
като проститутка на паваж.
Глупост! На това сега се вика,
че е виртуозен пилотаж.
Всички в ,,Колелото на късмета”
вперваме зомбирано очи.
Стига с тези захарни петлета,
че от тях направо ми горчи!
СМЪРТТА
Разказват, че била ужасна, страшна…
Наметката й - черна, мръсна, прашна…
Отчайващо проскубана, горката…
Стърчали криви зъби от устата…
Тъй носи й се славата зловеща,
че който уреди си с нея среща,
щом види я, дъхът му мигом спира.
Май просто я мързи да се гримира.
WELCOME
Радостни сме, весело се смеем.
Дайте тон за песен, да попеем!
Нямаме тревоги, нито грижи,
неусетно времето се ниже.
Грижат се за нас. Велики Боже!
Всеки се отсрамва, както може.
И на малко ние сме доволни.
Тука сме свободни и фриволни.
Имаме запазен периметър.
Вярно, че е само два на метър,
но е наш, не ни тормозят сметки.
Не хабим за ходене подметки.
С данъци дори не ни закачат,
тъй че пеем - плочите подскачат.
Чакаме със липсващи зеници
скъпите ни родни политици.
ОКЕАНЪТ НА ЖИВОТА
Живеем на гърба на кита
и плуваме из океана.
Тъй нацията ни честита
най-правилния превоз хвана.
Е, вярно, че е малко тясно
и хлъзгаво, и непривично.
Но беше обяснено ясно,
че е модерно и различно.
Пече ни слънце, дъжд ни къпе,
ловим си цаца и медузи.
Далеч от бреговете скъпи
сушим сълзи и мокри блузи.
Едни командват кита гръмко
и мислят се за капитани.
Но той им се присмива тънко,
илюзиите им подхранва.
От морска болест ни призлява.
Но казват: ,,Потърпете малко!”
Отсреща риф се приближава.
Ако се блъснем, ще е жалко.
А китът припка по вълните.
Подскачаме в синхрон жестоко.
Какво ще стане с нас, горките,
ако се гмурне надълбоко?
ЖИВОТ
Животът ни мачка, животът ни стрива.
Със страшна жестокост ръцете извива.
И с мъртвата хватка дори прекалява,
но казват - характер така се калява.
Защото, обхванато в обръчи страшни
на тъмно, студено, в мазетата прашни,
до болка клокочещо, врящо, горчиво,
се ражда най-истинско вино пенливо.
