ОРЪЖИЯТА НА ЖЕНИТЕ

Николай Павлов

Когато Насо Бялото свири на китара, репичките в градината му зреят по-бързо. Край оградата нечуйвятърът и петровата пръчка отчаяно се борят с буйната гръцка коприва. Насо е пенсионер по болест и домашен философ. Закръглен, с голям крушовиден нос, по който се преплитат червени и сини жилчици, той от сутринта шета из градината, прекопава, полива, плеви. Когато слънцето напече, влиза в къщи и свири на китарата. След злополука в Маджаровската мина, той се пенсионира и се отдаде на бой на петли и на дълбоки философски размисли.

Всяка вечер в кръчмата на Дина Насо Бялото и Васил Гърка размишляват върху проблема защо пространството се измерва с десетична система, а времето - с шестдесетична; тезата на Насо е богохулна и еретическа; според нея Господ, когато създавал пространството, бил напълно и абсолютно трезвен, а вечерта, развеселен от винцето, създал времето. Теорията на Васил Гърка е още по-еретична и още по-богохулна. Той проповядва, че времето и пространството са създадени от двама Господа, които люто се ненавиждат, и оттук произтича цялата земна бъркотия.

Сега Бялото е застанал на прозореца, прокарва пръсти по струните и душещипателният му баритон се лее над селото:

“Господи, кажи на Мисисипи
да не залива моя дом,
тръстиката край моята колиба,
яж, бабо риба,
пий дядо ром…”

- Доне, Донее ма! - жално подвиква Насо към Дона Барселоната, но хитрушата се прави, че не чува. Знае за какво ще я моли Насо и иска мъничко да го поизмъчи.
Трите малки ромчета, които се връщат от училище, спират на пътя пред Насовата къща, лицата им просветляват, а в душичките им се заражда преклонение пред хармонията, което, дай боже, след години да направи живота им по-лек. Насо понякога им държи реч, но сега не е в настроение. Той обикновено ги кара да събуят маратонките и да ходят боси, защото сред ромите дюстабани изобщо нямало именно поради босото ходене! Но ромчетата винаги възмутено отказват - маратонките им са маркови, рийбок или найки, и те силно се гордеят с тях.

Станчо, бойният Насов петел, сврян в телена клетка, накокошинва черните си като асфалт пера, върти клюн, гребенът му щръква, а в окото му лъсва сълза колкото синапено зърно. Станчо е най-добрият боец в селото, досега е участвувал в десетина боя и винаги е излизал победител с минимални щети.

Кака Мара, половинката на Насо, е на работа. Тя е началник-поща, днес има важна задача. Народецът се трупа пред гишето и с трепещи ръце плюнчи и брои банкноти. Винаги, когато кака Мара плаща пенсии, Насо организира бой на петли. Със залагания.
Дона Барселоната, седнала пред Насовия компютър, подпира с длан брадичката си и сладостно примигва с дългите си мигли - музиката размеква сърцето й. Някога Дона беше най-красивото момиче в селото, съвсем естествено се превърна в най-хубавата жена, а сега е най-готината млада баба - само на четиридесет и пет. Омъжи се за другоселец, мнозина още не могат да я прежалят. Мъжът й Колю, висок, слаб, носи косата си на конска опашка, макар леко оредяла и побеляваща, знае хиляда вица и хубаво ги разказва. Дъщеря им Неда е омъжена за Марин, по-малкия син на Насо, и кака Мария; от години младите работят в Барселона. Имат двегодишна дъщеричка Норма, кръстена на Насо.

Сега Дона зарежда скайпа и след малко ще приема залагания за битката.

Бойното поле, обградено с изправени празни щайги и обсипано с речен пясък, пресят два пъти с решето, е готово. Днес Станчо ще се бие с Брадпит - боеца на Васил Гърка, кръстен е на актьора, дето игра ролята на Ахил в оня филм “Троя”. Брадпит е напет, герест, с червена перушина, оранжеви пера на опашката. За победителя залагат по скайпа чак от Барселона, Мадрид, Рим, Залцбург, Лондон. Има един дори в Кейптаун, Южноафриканската република.

Залаганията вървят пет към три за Станчо. Окото на камерата на скайпа следи бойното поле, чака се да дойдат противникът и доктор Нели, и битката ще започне. Доктор Нели е и лекар, и съдия, но иначе е педиатър и в момента прави гофрети за внуците си, ето, пъргаво довършва последната порция, измива грижливо ръце, навлича бялата престилка, грабва охлузената лекарска чанта, без нея тя не ходи никъде, и хуква към Насови. Нисичка, закръглена, винаги усмихната, доктор Нели не обича да гледа кръв, но няма как да откаже на Насо - съученици са от първи клас.

Насо отива до прозореца, поздравява с поглед трите ромчета, очакващи боя с облещени очи, замислено прокарва пръсти върху струните и лицето му се изопва. Налазва го страх. Моят Станчо, че е опитен боец, опитен боец е, мисли си той, но пък Брадпит е млад, силен и агресивен; сутрин и вечер пустият Грък го храни със суров телешки чер дроб и от храната петелът е освирепял като гладен вълк.

- Насо, дай нещо испанско, бе! - нарежда Дона. - Дай, да си спомня за Барселона! - Дона живя почти година при младите, помагаше за внучката, и още жали за испанския живот.

- Трай ма, Доне! - отвръща Насо. - Трай, че както ме е стегнала сърцето, ще гръмна като консерва!

- Ми вземи си илача, то и без това ти е време - усмихва се Дона. - Турила съм шишичката е там зад плазмата.

Лекарството на Насо е двойно препечена гроздова.

Анасонлийка. С него той редовно гали многострадалната жлъчката, препатилия черен дроб и нежното си сърце.

Той протяга нетърпеливо ръка и напипва литрова пластмасова бутилка от кока-кола. Дона му носи от своите запаси, но никога не я налива до гърлото - да не му проличи. От жал. Кака Мария го преследва като престъпник, пред нея той не смее да употребява.
Васил се е изправил на входната врата, до него стои доктор Нели. Под мишница Гърка стиска Брадпит, на главата на петела е нахлузен черен найлонов плик - за озверяване.

- Айде, комши, че времето изтече! - продрано вика Васил. - Давай зелен светофар, че моя звяр налита да изяде твоя нещастник!

Васил е работил пет месеца в пътното и оттогава си служи с пътна терминология.
Насо стиска гневно зъби, отваря вратата, скулите му мърдат, на устните му седи иронична усмивка, но очите му са тревожни.

След минутка петлите са на пясъка.

Предпазливо обикалят в кръг, оглеждат се, търсят си слабите места, приспиват вниманието си. Станчо прави невероятен скок, премята се акробатически и аха да забие клюн в крака на Брадпит, но червеноперкото не е вчерашен - той се извърта,

Станчовият клюн се плъзга по перушината му и задълбава в пясъка, Брадпит се извръща и тъкмо да забие човка в гърба, оня размахва черни криле, подхвръква като дявол и се озовава зад гърба му.

Нула на нула.

Публиката стаява дъх.

Камерата на скайпа предава онлайн картината по света.

Брадпит скача, устремява се надясно, прави рязък завой, напада отляво, клюнът му се забива в крилото на Станчо, той изкряква от болка, капки кръв поръсват пясъка, но черният, събрал сили и злоба, извива шия и като змия впива човката си в гребена на ликуващия Брадпит. Зашеметен, червеният се завърта около себе си.

Насо широко се ухилва.

В този миг трите ромчета почват високо да шъткат:

- Ей, дядо Насо! Дядо Насо бе, лошо ти се пише, дядо Насо! Баба Мария си идва!

На вратата като палач се изправя половинката на Насо.

Банката нещо объркала датата, парите щели утре да дойдат, и кака Мария ударила ключа на пощата. Насо и Дона Барселона се смръзват. С острия си поглед пощенката моментално преценява ситуацията, минава със ситни крачки покрай бойното поле, отива до кокошарника, улавя най-младата ярка - шарена, красива, напета, - и я хвърля в ограденото място.

Това е Дида, любимата кокошка на Станчо. Дида се стъписва, но женския й инстинкт и показва какво да прави. Тя наперено пристъпва, вири опашка с три бели пера, презрително зяпайки омаломощения си съпруг. Що си се свил такъв бе, сякаш му казва, я се виж на какво приличаш, може ли да се биеш се за няма нищо, вместо да се грижиш за семейството си!

Станчо я поглежда засрамен, оклюмва съвсем, и си мисли, брей, че проклетия, не трябваше да ме вижда в това състояние, не трябваше, лошо стана! Брадпит, притворил едното око от болка, оглежда хубавицата и си вика, ех, да ми паднеш ти, ама да го няма твоя старец тука!

Кака Мария мята шепа жито върху пясъка. Дида, без да й пука за окървавения Станчо, деликатно кълве зрънца, оглеждайки се кокетно.

Отчаян, Насо грабва китара и запява:

“Джипси, джипси, Белене,
новият живот,
три години бачкане,
хич не ми е гот!”