Слава Петрова Щиплиева, българска поетеса и преводачка, е родена на 19.02.1894 г. в град Самоков. Автор на книгите “Старата къща” (1926), “Нива” (стихове, 1932, награда на Министерството на народната просвета за 1933 г.),  „Дари” (стихове, 1934), „Апокрифи” (стихове, 1935), „Пролет в манастира” - драма за живота на Константин Фотинов (1939, 1942), „На стан” (пиеса за юноши в 5 картини, 1941), „Паисий” (драма, 1941), “Родина” (1941), „Цветя над каменния покрив” (стихове, 1941), „Баладата на София. Триптих” (1943), „През лентата на годините” (стихове, 1943),  “Симеонците” (1943), “Вишневи градини” (1944), „Зърна от детско лято. Избрани стихове за деца” (1979), „Зимна пчелица. Стихотворения за деца и юноши” (1984). Превежда „Олимпийски лавър” от Казимеж Вежински (1936), “Засада” от Мария Ясножевска (1936), “Юнашки балади” от Казимира Иллакович (1936), „Задушница” от Мицкевич (1938), „Драматични балади” от Циска Шемберг (1939). Пише драми, стихове, статии. Публикува във в. “Литературен глас”, в. „Литературен час”, сп. „Завети” и др. Учителка и читалищна деятелка в София и други градове на страната. Член на СБП. Умира на 30.11.1991 г.

Публикации:

Поезия:

ТУРСКО РОБСТВО/ брой 82 март 2016

БОТЕВ/ брой 85 юни 2016

НЕЗНАЕН ПЪТНИК/ брой 175 февруари 2025

Публицистика:

В ЧАСОВЕТЕ НА БОЯН ПЕНЕВ/ брой 89 ноември 2016

Критика за Слава Щиплиева:

СЛАВА ЩИПЛИЕВА - „НИВА”/ автор: Димитър Добрев/ брой 175 февруари 2025