КАПКИ МАСТИЛО
(Чуто и видено)
*
Седят двама души на една маса и пият. Гледат се в очите с детска откровеност, пълнят чашите си с черно гъсто вино, разкриват душите си, пак пълнят чашите.
Стои на съседната маса трети човек и ги гледа.
Тих и приятелски се лее техният разговор. Но ето, че се случва нещо неочаквано: между двамата приятели избухва кавга за нещо. Единият скача като петел, хвърля чашата си и удря своя другар по главата. Удареният става бледен като платно и полека измъква от джоба си револвер.
Втурват се десетина души да ги разтърват, отвличат първия наляво, другият надясно.
Не се минава половин час и удареният забравя обидата - почва да пее. Отдясно се обажда другарят му - приглася на песента.
А в туй време третият човек, който стои само, хапе до кръв устните си и не може да преглътне оскърблението, което двамата побойници са си насели.
Има хора, които вършат лудости и престъпления, а трети някои, които стоят настрана, изкупват с излишна, с нечовешка и безгранична чувствителност греховете им.
*
За чувствителността на поета един руски лекар пише: „Ако отсечеме пръста от дясната ръка на един обущар - няма никакво съмнение, че той ще изпитва силна болка. Но ако отсечеме пръста на Александър Блок, болката, която ще изпита поета, ще бъде седемдесет и седем пръста по-силна, защото чувствителността на сърцето и ръката, която написа „Незнакомка” е седемдесет и седем пъти по-голяма от чувствителността на ръката, която кове подметки”.
*
Пристига в гробищата един сиромах човек - със закърпени лакти и продънени обуща - на бос крак. Изправя се този човек до гробищната черква и почва да гледа: наоколо красота, пътеки посипани с жълт пясък, паметници от чер мрамор, мавзолеи от розов мрамор, градинки, цветя, окичени с пролетна премяна дървета. Прехвъркват птички и чуруликат…
Сиромахът въздъхва дълбоко и си казва:
- Ето, разбирам - това е живот!
*
Народна песен:
Дребен дъжд пада като маргарит.
Първо ми либе коня седлае -
на кяр ще ходи, в Каравлашко.
Ази му думам и му се моля:
Постой ми, либе, още година,
тая година и още една -
цвете се носи - докле е росно,
либе се либи - докле е младо.
*
Панчо Михайлов, някогашният македонски революционер, който падна убит през 1925 г. е сложил следния надпис върху един свой портрет, подарен на приятел (цитирам по памет):
- Какво да ти пиша? Замислих се за смъртта. Смъртта е рибар, който хвърля мрежа в реката на живота. Ние отколе сме хванати като риби в мрежата му, но той стои на брега и пуши цигара. Когато изпуши цигарата си, ще изтегли мрежата, за да ни прибере в торбата, която се зове вечност.
*
Сюлейман бей, Кълвача, от Пашмаклъ: „На този свят обичам три неща: гласа на водата, която шурти от чучура, гласа на алтъните, които звънят, нанизани на женска пазва, и гласа на хубава жена, когато пее.”
*
Надпис на чешма:
„Тая вода тече, но ще пресъхне донякога.
Моето сърце тупти, но ще спре донякога.
И твоето.
Божият свят е като прозорец, а ние сме чужденци: идеме от мрак, поглеждаме през прозореца и преди да наситиме с хубост очите си, потъваме пак в мрак.”
*
Един наш стар поет:
- Да се занимаваш в България с поезия е все едно да яхаш бял ат през цветни ливади. Птички ти пеят, гургулички ти кацат на рамото. А да се предадеш на политика и обществен живот е все едно да яхаш краставо магаре през бодили.
в. „Съвременник”, бр. 15-16, 24.12.1930 г.
