СТИХОВЕ

Татяна Любенова

* * *

          “…Кому разлука – ремесло!”
                    Марина Цветаева

Ще сложим точка. И след края
свободният ще си замине.
Ще бъде мъртва тази стая.
Ще тегне въздухът – обиден.
Ще млъкне даже тишината.
И светлината ще помръкне.
От студ трепереща, Душата
ще зъзне кротко в някой ъгъл.
С презрение ще я разтърсва
убийственото ясновидство,
че всичко е докрая свършено.
Оттук насетне – вече нищо!
А аз предателски и подло
ще се измъкна през вратата.
Ще я заключа с девет ключа
и ще ги хвърля във реката.
Дано не се обърна само!
Дано не я погледна, боже!
Защото мигар от Душата си
да се изтръгне някой може?


* * *

Защото е абсурдна любовта
и тя не може да се обяснява,
сънувам тайно твоята ръка,
а в друга се кълна. И оправдавам
бездумната зелена тишина
и присмехулната зелена слава,
и до без дъх себичната Душа,
която нищичко не наранява.

Защото е абсурдна любовта
и тя не може да се обяснява,
сънувам, че се любим до несвяст,
но друг превръща тялото ми в лава.
И оправдавам в теб немилостта
и равнодушната ти длан, с която
владееш унизително Духа,
за слава и за чест на Суетата.

Признавам, че си чужд като стена,
че си единствено недосегаем,
че моята преглътната сълза
не струва и петаче, взето в заем.
Че е излишен даже този стих…
Но звън внезапен пак ме олюлява –
защото е абсурдна любовта
и тя не може да се обяснява.