Руслан Галимов

Руслан Абдрахманович Галимов (също и Халимов), руски поет, прозаик, e роден през 1946 г. в град Чистопол, Татарска АССР. По националност е татарин. Израства без баща. Завършва ПТУ и училище за работническа младеж. Работи при строителството на КамАЗ. През последните си години (от 1976 г.) живее в Москва и работи в Метрострой. Участник в Камазовското литературно обединение „Орфей” и московската литературно студио при Съюза на писателите на СССР. Публикува в сп. „Новый мир”, „Литературная учеба”, „Сельская молодежь”, алманаха „Парус”, в сборниците със стихове „Город моей мечты” (Казан, 1977) и „Лебеди над Челнами” (Москва, 1981). Автор на посмъртните сборници със разкази и стихове „Сказочник” (1982), „Ко мне и от меня” (1982), „Тебя не вызовут на бис” (1994). Стиховете му са включени в „Антология русского лиризма. XX век”. Представен е в две поетични антологии, издадени за 1000-годишнината на Казан - „Как время катится в Казани золотое…” и в „Казанская антология”. За него е заснет документалният филм „Тоска по лотерейному билету”. Името му се споменава от Владимир Висоцки в една от песните му. Умира от левкемия на 36 г. през 1982 г. В родния му град има музей на поета в Дома-музей на Пастернак.


Публикации:


Поезия:

СТИХОВЕ/ превод: Георги Ангелов/ брой 82 март 2016