Марина Безденежних

превод: Тихомир Йорданов

***
Бога съвест наричахме вкъщи -
Той не искаше жертви, молитви - без тях
сол подавахме ние и думите - също,
като лек за душата чрез тях.

Смешно спорехме и за морала -
а кому е притрябвал морал?
Че по съвест животът е много нормален,
а пък друго - да бършеш с парцал.

Аз не ща да се правя сега на добричка.
И награди не чакам, доде
ще решава тълпата цената на всичко,
и там колко пари ще даде.

Щом пък иначе вече така и не може,
и почетени щом сме за миг,
аз избирам не Бога, а името Боже
на разбираем от мене език.