Димитър Дънеков

НОСТАЛГИЯ

За невидяна светлина
жадуват моите зеници,
в екзотиката на деня
те литват диви като птици
и пръхнали на свобода
сред необята на простора
откриват топлата следа
към хоризонти и към хора.

Те срещат изгревния час,
когато синя свежест блика
от палмовата красота
на Тропика и Атлантика,
или се къпят във дъха
на цветовете непознати,
или отпиват сладостта
на сокове и аромати,

или в угасващия ден
потъват в хубост ненапита -
момичета с какаов тен,
пристъпващи в там-тамов ритъм…
За невидяна светлина
жадуват моите зеници,
в екзотиката на деня
лудуват волни като птици,

но щом сънят ги победи
те в своето гнездо се връщат -
сънувам северни звезди.
Очите ти сънувам, дъще!

Луанда, Ангола

НОВОГОДИШНО ТАНГО

Послушно ще се слеем аз и ти
с фонтаните ликуващи искрици,
когато с лик на северна девица
най-новата година долети.

Но моята душа ще си мълчи,
защото сред всеобщата зараза
не вярва тя в кристала на екстаза,
а вярва в мълчаливите очи,

искрящи като белите цветя,
изписани от скрежа по стъклата -
дано не им е взела топлотата
годината, която отлетя…

БЕЗСЪНИЕ

Пак ме чакаш -
все там,
зад прозореца,
и протягаш ръчица добра -
ти звездица, пробила просторите,
аз - нищожна човешка искра.

Всичко спи!
Само в клоните, голите,
тъжна сянка смирено виси -
тъмен облак се люби с тополите
и луната свенливо гаси.

Всичко спи!
Но будуват сиротните.
Те не казват какво им тежи.
Нощем няма щастливи самотници,
има малки, красиви лъжи.