Борис Борисов

* * *
Вятър буди дърветата -
като съвест
задрямала мисъл.

* * *
Кални коловози
зачеркват
зелените страници на ливадите.

* * *
Вечерта превърза
раната на залеза
с бели облаци.

* * *
Сред ливадите е тихо.
Сякаш влиза диригентът.

* * *
Бръшлянът
крие сянката си
на хладина.

* * *
Внезапен сняг,
прибързано забравен,
възвръща отнетите права.

* * *
С муцунка реката целунал,
юли
пие солена вода.

* * *
Бели облаци -
кръпки в небето
на сиромашкото лято.

* * *
Трохите на перваза
свършиха отдавна.
Там врабчетата сега
кълват спомени.

* * *
Любопитно облаче
с нацупени устни
духа прахоляка.

* * *
Снегът отстъпва,
запазвайки за себе си
върховете.

* * *
Вулканът се състари.
Кога ли ще избухне?

* * *
През късна есен
лятото рецидивира.
Циганска му работа.

* * *
Вятърът
подслушва дърветата:
шушу-мушу, шушу-мушу…

* * *
Вятърът прелиства
листата на дървото.
Чете зелената му книга.

* * *
Вятърът завърза
болното си гърло
с изпрания чаршаф.

* * *
Врабецът преведе
думите на вятъра:
Иде зима!

* * *
Биографията на реката
ще я прочетеш,
като се качиш на върха.

* * *
Щом светнат уличните лампи,
звездите гаснат.
За нас.

* * *
Звездите
чукат по покрива.
Отвори!

ПЯСЪЧНА КАРИЕРА

Прелъстена.
И изоставена.

НА ПАЗАРА

Бабички продават
момини сълзи.