БУРЕНОСЦИ

Васил Карагьозов

БУРЕНОСЦИ

Рано ний мрем: парии бедни,
още от люлка хранени с кърви,
с сълзи поени, на пир последни,
рано ний зреем и гинем първи!

Рано ний зреем и коси бели
никнат безшумно в най-буйна младост -
старци сме вече, но неживели
и невидели свят, нито радост.

Есен в живота всичко попари,
и кат наесен - ни лъч, ни песен,
за да постопли мили другари,
вечно без ласка в вихъра бесен.

Рано ний зреем… Но ний сме будни!
погледът мрачен зорко се впива
и забелязал напасти трудни,
роба жигоса - да не заспива!

Зима е сега… Но ще да пекне
скоро и слънце! Бодрост, другари!
Рано ил късно, нека зората
всички с открито чело ни свари!


СВАТБИ

Пак лудо веселие блазни ни днеска:
на сватба ни канят с червена каляска.

Приветно ни кимат стареите - свати:
топове чилични с хвъркати гранати.

Земята от лудо хоро ще трепери,
когато защракат безброй манлихери -

със чест да здрависат невеста желана -
смъртта черноока - и екне „Осанна!”

А руйното вино - кръвта на герои -
облей ли челата на чужди и свои,

самата невеста хоро ще поемне,
пребулена в бяло - над трупове земни

и сякаш в безумна, унесена треска
„Пийнете - ще каже - от мойта калеска!”

1920