ПРИКАЗКИ

Юлия Момчилова

ЦИГУЛКАТА НА ЩУРЧЕТО

В една топла лунна вечер, Щурчето облече официалния си костюм и се качи върху голямото папратово листо, което му служеше за концертен подиум. Тъкмо засвири веселата си песен и от небето го връхлетя голям и страшен бръмбар-рогач.
- Дай ми цигулката си! - заповяда му той.
- Защо? - учуди се Щурчето. - Нима искаш да ходиш всеки ден на училище по музика?
- На учи-ли-и-ще? - заекна страшният бръмбар. - Как не!
- Или може би искаш да свириш музикални упражнения по 12 часа всеки ден и да правиш серенади по 12 часа всяка нощ?
- Аз нощем спя! - изсумтя бръмбарът.
- Как тогава ще приспиваш тревичките и цветята, как ще приканваш хубавите сънища да идват при твоите приятели?
- Не ми говори глупости! - разсърди се ужасният бръмбар-рогач. - Имам намерение да продам твоята цигулка за една торба пари на пазара в Пазарджик!
- Ех,ех! - въздъхна тъжно Щурчето. - Тогава трябва да продадеш крилцата и крачетата ми, защото те са моят лък и цигулка! Освен това трябва да продадеш и сърцето ми!
Бръмбарът щракна с рога и решително рече:
- Ще ги продам!
- Позволи ми да посвиря за последен път на тях! - помоли го Щурчето и преди да получи разрешение, засвири.
Изведнъж най-неочаквано, най-невероятно големият ужасен рогач престана да се мръщи, да се ежи, да хлопа с рога и да говори страшно. В главата му се завъртя нежна мелодия, а в очите му като през две прахолясали врати влезе мил и трогателен Сън, който оплете люлка от лунна светлина и залюля в нея страшния бръмбар.
- Лека нощ и лек сън! - свиреше Щурчето.
Когато рогачът заспа дълбоко, Щурчето скокна от папратовото листо, мушна се сред гъстите треви и си отиде.


ЛЮБОПИТНАТА МУШИЦА

Край блатото стоеше Жабчо и преливаше от празно в пусто, от пусто в празно, от празно в празно и от пусто в пусто - с една дума „нищоправеше”.
Наблизо кацна една мушица и го запита:
- Жабчо, ти имаш ли език?
Жабчо я погледна загадъчно и каза:
- Надникни в гърлото ми и ще видиш!
Мушицата сви недоверчиво хоботчето си:
- Жабите хранят ли се с мушици?
Той се засмя и й предложи:
- Кацни на езика ми и ще разбереш!
Мушицата започна да се колебае.
Повъртя се на място, почеса смутено гръб с хоботчето си и накрая смело се спусна към Жабчо. Той внезпно отвори една голяма-голяма уста. Толкова голяма, че свят да ти се завие!
Мушицата усети как някакво силно въздушно течение я дърпа и повлича навътре към жабчовото гърло и изплашено запърха бързо-бързо с крилца.
В един миг успя да надвие силата, която я теглеше навътре, отскубна се и се хвана здраво за едно листо.
- Тю, да му се не види! -изквака ядосано Жабчо като разбра, че я изпусна.
Мушицата бързо дойде на себе си и се премести върху пухкаво цветче, което растеше по-далече и по-нависоко. Оправи разчорлените си крилца, нави изкривеното си хоботче и погледна смаяно Жабчо. Той пак преливаше от пусто в празно и от празно в пусто.
- Всъщност аз дори не можах да разбера дали Жабчо има език! - помисли разочаровано мушицата.