ПРОЛЕТНО ОПИЯНЕНИЕ

Любомир Дойчев

ПРОЛЕТНО ОПИЯНЕНИЕ

О! Пролет, пролет, цъфнала сега
над моята родина,
аз падам в шеметна нега
всред цветните градини,
че кипналата мирис на пръстта,
лазурите ти сини
и шепота на младите листа
опиват като вино…


ПРОЛЕТНА ВЕЧЕР

Пролетната лунна вечер
със душата на поет
е надвиснала сърдечна
над безбрежното поле.

Позлатено е небето
с млади пролетни звезди,
всред които Пътя млечен
като Божи пастир бди.

А реката лъкатуши
през зелените нивя
и с върбите братски шушне
на неведоми слова.

Колко прелест безконечна
и примамна красота
крие пролетната вечер
в свойта дивна самота!

Ала кой, опит от нея,
ще пристъпи тих и ням
със духа й - дух да слее
посред лунния й храм?

Никой! Никой! От забрава
храмът й е нелюдим…
Ние, хората, тогава
непробудно всички спим.


в. „Огнище”, г. 3, бр. 27, март 1940 г.