Петко Франгов

Петко Тодоров Франгов, български свещеник, революционер, учител, книжовник, общественик, e роден на 20.03.1855 г. (стар стил) в село Бяла черква. Учи на няколко места: в Бяла черква при Бачо Киро до 1866 г., после - в манастира „Света Троица” край Търново (1866-1869), а през 1869 - при даскал Юрдан Филев в с. Балван махала (дн. Ветринци). Помощник-учител на Бачо Киро в Бяла черква. Продължава образованието си при Стефан Кимренов в Бяла чарква и Тодор Лефтеров в село Михалци. Учител в с. Горско Сливово, Севлиевско (1872-1874) и Бяла черква (1874-1876). Участва в четата на Бачо Киро и поп Харитон и в отбраната на Дряновския манастир по време на Априлското въстание (1876). След разгрома на четата успява да се спаси и да емигрира в Румъния. От 1879 г. до края на живота си е свещеник в църквата „Св. Димитър” в родното си село. През 1885 г. участва като свещеник-доброволец в Сръбско-българската война. Народен представител в 5-то Народно събрание (1887-1889). Летописец на Дряновската епопея. Автор на „Белочерковската чета в Дряновския монастир през 1876 год. Трагедия в 4 д.” (1880, ІІІ изд. 1909), „Съвременни драски по освободителната война на Македония и Одринско през 1912-1913″ (1913). Спомените си за Съединението пише в с. Бяла черква по покана на Иван Андонов, който ги публикува в книгата си „Съединението” (1929) под заглавие „Съединението - лични спомени”. Франгов е автор и на още около 30 други заглавия с историческо съдържание, драми, пътеписи, биографии на поборници, брошури, статии и пр. Издирва имената на участниците в Дряновската епопея и създава най-пълния списък на въстаниците. Има право на поборническа пенсия, но се отказва от нея. Умира от инфаркт на 16.04. 1931 г. в Бяла черква.


Публикации:


Публицистика:

ВЛИЯНИЕ ОТ НАРОДНИТЕ НИ ПЕСНИ/ брой 82 март 2016