Анастасия Журавльова

превод: Георги Ангелов

***
Леля ми живя седемдесет и три години
и петдесет от тях си е водила дневници.
«Изкопахме картофите…»
«Отели се кравата…»
«Бях на демонстрация в чест на Великия Октомври…»
По-рядко: «Ходих на концерт в селския клуб».

Веднъж брат ми й отмъкна дневника.
Четохме и препрочитахме, смяхме се до сълзи.
Жестоки са децата, къде ти да разберем…

Леля ми си отиваше от живота постепенно.
«Продадох кравата…»
«Изоставих градината…»
«Отмениха демонстрацията в чест на Великия Октомври…»
По-късно затвориха и клуба,
но на нея вече й беше все едно.

Последно е записано:
«Доведоха ме в някакъв огромен град.
Оставиха ме в хотел или в болница.
Имам четири съседки. Няма студена вода.
Взеха ми палтото и шапката.
Не знам как да стигна до реката».