ЛЯТО

Михаил Караиванов

ЛЯТО

срещнах я в края на август
със руси коси
узрели с житата
сякаш цялото слънце
бяха събрали в себе си
ще я открадна за вкъщи
така лятото
никога няма да напусне
дома ми


ТЯ

не обича високите токчета
неудобни за разходка в гората
не обича тежкия грим
разтича се лесно от летния дъжд
не обича гипсокартонените тавани
спи под звездите
не обича шумните дискотеки
слуша песните на уличен музикант
не обича моловете
черните джипове
не обича живот заключен в стъкло
аз я обичам
защото
тя не обича


ПОДСЛОН

винаги си добре дошла
на моя остров
но да знаеш
тук е тясно
не идвай с багаж
и часовник не трябва
тук времето няма обхват
вземи само мечтите
те не тежат
но не забравяй
момента когато
трябва да тръгнеш
бездомна ли си отново
да има къде да се върнеш


СБЪДНАТОСТ

първо я срещнах в съня си
после в магазина до блока
сега я срещам всяка сутрин
като отворя очи
всяка среща вълнува
сякаш е първа
не ме буди
нека остана щастлив


СУВЕНИРИ

Бе забавно
да откривам
част от косите й
разпилени
по дивана в хола
събирах
моментите в кутийка
да ги пазя
и на друго място
освен в сърцето си


СЕРЕНАДА

ще науча любимата ти песен на китара
ще превърна улицата в сцена
ще бъдат звездите прожектори
ще седнеш на първия ред
ще ме аплодираш с усмивки
дори да не се справям добре
ще ми простиш
защото знаеш че съм по добър в това
да те обичам


***

Живея
в твоето дихание
всяка секунда
се раждам
и умирам


***

забързани
в отношенията ни
изпуснахме
всички забележителности
по пътя


НАЧАЛО ИЛИ КРАЙ

разбих се в нея
като вълна
във скала
разпръснах се
като мъниста
всяко търсeщо спасение
дори времето
не успя да ме събере
в шепата си
за по-сладка смърт
не бях и мечтал


ПРАВИЛО

любовта е религия
но не трябва
да се молим
за нея


ВЪПРОСИ НЕЗНАЧИТЕЛНИ 2

питаш ме
защо се върнах
трябва ми вдъхновение
да продължа да пиша


***

Чувам
как се ражда тъмнината
чувам
как умира топлината
и мълчанието ти чувам
думите ми
много
малко са за двама
тръгна
и остави тишината
да отговаря на
най важните ми
въпроси


НАЧИНАЕЩИ

любовта ни бе
торнадо от емоции
обичахме
отричахме
копнеехме
отблъсквахме
бягахме
назад
където оставяхме
изпотрошени
купища огледала
миг по рано
в които се оглеждахме
прегърнати
не знаехме какво да правим
с чувствата които ни
връхлитаха
останахме някак
незавършени


ЗИМА 2

от всяка своя
разходка в гората
ми носеше билки
за топли напитки
през зимата
когато си тръгнеш
букета от вкусове
кръстих на теб
само това ми остави
в студените сутрини
горещ чай
с аромат на спомени


ВЧЕРА

видях те
на другия тротоар
в посока различна
вятърът е в твоята
носи парфюмът ти
изпреварва косите ти
някой го чака
както аз някога
говориш по телефона
моят не звъни


БЕДСТВИЕ

връхлетя ме
като летен дъжд
а ми остави
пневмония


ИЗЛЪГАН

ти си плевел
сраснал с мен
примка
която задушава
белег
стар неизличим
татуировка
която вече не харесвам
чернилка
която не мога да измия
сълза
която не мога да изтрия
вик в пустиня
шепот в сън
ти си болка
а под друго име се представи


СЪВРЕМЕННА ПРИКАЗКА

в полунощ
бмвто ми ще се превърне в тиква
ти във пепеляшка
ще останем само двама
без излишен кич и суета
ще обърнем душите си
с хастара им навън
кръпки ще броим
всяка има своята история
различни
но писателя един
ще си обещаем
че няма да се нараним
и лъжем
но кой би ни обвинил
всеки знае че любовта
е най сладката лъжа
ще ме научиш
да виждам
със твоите очи
да се усмихвам
със твоите устни
да докосвам
със твоите пръсти
сърцето ти
да държи моето будно
когато всичко свърши
тиквата отново ще се превърне в бмв
номера ти
в непознат
името ти
поредната кръпка


НА БАЩА МИ

днес
твърде ниско е небето
но не достатъчно
за да не се чувствам
сам


ИСТОРИЯ НЕДОРАЗКАЗАНА

зад гърба си
остави печатница
празна
тъмна
студена
напоена с миризма
на старо мастило
за думи
никога неизписани
лишени от вечност
лишени от теб


ЗАВИСИМОСТ 3

любов
първа производна
болка
втора производна
поет