ДРУГАРИ

Ивелина Никова

Днес във снежната горичка
край ели и сухи вейки
срещна хитрата Лисичка
Дългоушко да трепери.
- Здрасти, Зайо! Где се губиш?
Цяла зима все те няма.
- Тихо, Лиске, ще събудиш
Мечо Страшни твърде рано!
- Споко, Зайко, той сънува
как си хапва сладки круши!
Хърка, нищичко не чува
в пещерата топла сгушен.
Е, разправяй как си, Зайо!
Поотслабнал ми се виждаш.
- Ти, Лисичке, май не знаеш?
Гладен ходя, имам грижи.
Падна сняг, трева затрупа -
ни бодил, ни теменужка.
Все кори дървесни хрупам,
та да оцелея, дружке.
- Не е лесно зная, Зайо,
студ кога скове земята.
Хич тогаз не се помайвам
слизам за петел в селцата.
Дългоушко, хайде с мене
в хорски двор да се налапаш!
- Лиске, и гората сменям
ако има морков, лапад!
Скок, подскок, вървят двамина -
Зайо с Лиса са другари.
Вие се зад тях пъртина
под ели и мури стари.