Боряна Желева

ПЕСНИЧКА НА ПО ПЪТЯ

Не ми харесват вече тези стихове -
износени са като стари дрехи,
надиплени в сандъците на времето.

Един най-прост чаршаф,
голям и бял, ще свърши работа.

Ще се загърна с него като с тога -
колона, здраво стъпила сред пясъка,
сред пясъци от думи във пустинята.

На рамото ми ще подскача слънцето.

Безоблачно, небето още диша,
а някъде съвсем далеч, морето
за сбогом маха с кърпа изумрудена.

МОНОЛОГ НА БОРЯНА

Морякът в морето мечтае за бряг,
А аз - на брега съм. Сънувам море.

Щом той на брега е, морето го тегли.
По море ме преследва - мен -
кит във водата,
да ми вземе душата
добра, милостива,
свободна, игрива
и да купи със нея много земни илюзии.

Морякът в морето мечтае за бряг,
а аз - на брега, все сънувам море.
Не ме гледай така!
Аз съм кит и моряк,
прероден, въплътен
в баба с нощно боне.

ЛИНИЯ

Линия.
Разделителна линия.
Граница.
Фронт.
Линия на дланта ми -
всичко изглежда белязано.
От точка до точка -
линия на живота.
Със сигурност знам,
не разделя доброто
от злото.

Линия.
Съединителна линия.
Длан до длан,
ръка във ръка,
дружелюбно докосване -
колко хубаво, само!
Следва пробив
по целия фронт -
за добро или зло,
доказателство ясно,
че граници няма.

ПРИЯТЕЛСТВО

Корона -
със звънченце!

VINCENT

Не натрупах богатство,
не направих пари,
но старая се
нещо да струпам -

според вас туй са образи…
Трябват още бои
и платна, а и време
трябва да купя -

то най-бързо се харчи.
Моят опит горчив
ми диктува
какво да направя:

паля всички звезди,
слагам подпис под тях,
светлината -
на вас я оставям.