КОГАТО НЕЙДЕ СРЕД ПОЛЯТА…

Михас Стралцов

превод: Найден Вълчев

***

Когато нейде сред полята
сте само двама с есента,
ще чуеш как самотен вятър
пищи до пълна немота,

свисти и, зъл и див, не жали
дори нещастника по път,
когато гледа как нахали
и свободата позорят,

когато няма ни раздели,
ни срещи със среднощен зов
и плачат сивите недели
като при пагубна любов -

тогава в теб внезапни вопли,
по детски вдигнали ръка,
се молят топло да ти стопли
душата в свойта топлинка.


***

А идва миг, когато и без повод
отнейде си се връщат в паметта
и нощи ласкави, и дни сурови,
и разни минали неща.

И даже всичко, някога което
си чакал, за което си мечтал,
а то във делника на битието
деня ти е затрупвало с печал.

Което, тръгнало по пътя Млечен,
отплува към незнайни брегове,
но не в средновековното далече
и не във каменните векове,

а там, където всеки ще намери,
когато дойде неговият час,
звезди, градини, птици златопери,
ветрец над сребърния речен яз…