Йордан Нанчев

От плеядата майстори на четката, които са родени или свързани с Хасково, Атанас Шаренков е сред най-изявените. Макар и скромен, нешумящ около себе си и своето творчество, за разлика от мнозина „събратя”, той е оставил изумително по високата си стойност и задълбоченост не само живописно, но и научно-теоретично наследство.
Ученик и последовател на професорите И. А. Серебрянний и С. Ф. Коньонков и прекланящ се пред дарбата и философското наследство на големия средновековен руски живописец Дионисий, той започва бъдещата си научна и художествена подготовка още като студент в Художествената академия „Иля Ефимович Репин” в Санкт Петербург, където успешно се дипломира през 1969 година като живописец и реставратор. Неговата дипломна работа по живопис – триптихът „Българска сватба” – прави силно, макар и нееднозначно, впечатление на изпитната комисия, а впоследствие за него пише и тогавашният в. “Ленинградская правда”. През 1983 година, вече като преподавател във ВИИИ “Николай Павлович” – София, а сега Художествена академия със същото име, той блестящо защитава и дисертационен труд на тема “Технология и техника на възрожденската икона през ХІХ век”.
След това като най-висок връх в научното дело на Шаренков може да се посочи фундаменталното му изследване “Старинни трактати по технология и техника на живописта” в два тома – “едно езотерично знание за хилядолетната история на живописните техники, за рецептите и теориите на старите майстори, /което/ оцветява целия професионален път на Атанас Шаренков”.
Цитатът е по излязлата в Хасково книга под заглавие „Живописецът Атанас Шаренков”(*). Неин автор е писателят-историк Тилко Тилев, може би най-подготвеният познавач на изобразителното изкуство в града, добър приятел на художника и негов съавтор в издаденото през 1989 година монографично съчинение за хасковските художници Димитър Иванов-Лицо и Петър Толчев.
Общо дело – на Атанас Шаренков и на проф. Любен Прашков – е и изкуствоведският труд под заглавие “Паметници на културата на Света гора-Атон”, отпечатан две години преди това, през 1987 година.
През 1992 година пък излиза преподавателският труд на Атанас Шаренков в помощ на неговите студенти “Технология и техника на възрожденската живопис – Възрожденската икона”. Много от тях с гордост и обясним респект продължават да споменават името му като свой любим учител.
За всичко това днес научаваме от спретнатата книжка на изследвача Т. Тилев, в която освен че е направен вещ анализ на научното дело на художника, са проследени неговата биография, любовта му към Хасково като към свой роден град, неговата обществена и културна дейност, колекционерската му страст и не на последно място неговият характерен художнически стил и изявите му като живописец. Авторът изрично е посочил многобройните му самостоятелни изложби в Германия, Австрия и Унгария, откупките на негови картини в държавни галерии и частни сбирки на ценители от тези страни и от Русия, Белгия, Гърция, Канада, САЩ, Швейцария…
Акцент в представянето на Шаренков от неговия животописец е и първата и единствена самостоятелна изложба на художника в Хасково, открита на 20 май 1986 година от проф. Атанас Божков, приета от хасковци със „спонтанни чувства на уважение и възторг”. Неговите съграждани и многобройните приятели на художника умеят да оценят жеста и красотата на неговите художествени творби, кавалетни в по-голямата си част, но понякога и като изключение в по-големи размери.
Най-голямата поръчка в творческия си път Шаренков получава и изпълнява пак в Хасково. Това е тематичното пано „Фармацията през вековете” с размери 500 на 200 см, разположено в сградата на някогашното окръжно Аптечно предприятие, а днес шивашки цех. В сградата на Регионалния исторически музей пък е експонирана друга негова творба със сравнително голям мащаб – „Колелото на живота”. Картините от първата самостоятелна изложба на Атанас Шаренков почти изцяло са откупени и днес, за съжаление, е трудно да бъдат събрани отново и показани. И все пак авторът на книгата е успял да издири и заснеме десетина от представителните му работи, които илюстрират изданието и несъмнено повишават неговата художествена цена. Това са цветни репродукции на „Буря”, „Сеновал”, „Пролет”, „Пейзаж”, „Село”, „Ден и нощ” и др.
Наред с тях, читателят ще види и снимки от работата на ученическия кръжок по изобразително изкуство в Хасково през 1960-61 година, в който Атанас Шаренков е направил първите си стъпки като живописец.
По този повод биха могли да се кажат добри думи и за полиграфичното оформление на изданието, за качествения печат. Немалка част от похвалите, които заслужава тази първа по рода си книга за бележития съвременен живописец, преподавател и учен Атанас Шаренков, трябва да бъдат отправени и към спомоществователите от „Билд инвест” ООД – Хасково и лично към инж. Антон Иванов, чийто верен усет на ценител и меценат е допринесъл немалко за успеха на това полезно и родолюбиво дело.
Тъжно е, разбира се, че книгата се появява посмъртно, че жизненият път на художника е прекъснат по нелеп начин още преди той да е навършил петдесет години, по пътищата на Унгария, когато пътува за поредния свой специализиран реставраторски курс в един от манастирите на Австрия. Датата е била 26 юли 1992 година.
Ето затова вместо да продължи с представянето на нови факти и още по-ярки изяви от житейската и творческа биография на Атанас Шаренков, каквито неизбежно биха се изявили, Тилев завършва своето изследване с неговата кончина. И с посмъртната почит в Хасково и София, където продължават да са живи спомените у всички, които са го познавали… Остават и книгите му, картините на големия съвременен майстор, които вече имат своето място сред класическите образци на изобразителното ни изкуство.
Освен всичко това, за което разказва авторът на „Живописецът Атанас Шаренков” и освен репродукциите и снимките, за които стана дума, книгата съдържа хронология на по-важните дати и събития от живота на художника, както и специализирана библиография за него.
Ето защо би могло да се каже, че това поредно изкуствоведско изследване на Тилко Тилев е нов принос към историята на изобразителното изкуство в Хасково, достоен жест на почит и уважение към неговите най-ярки представители. Защото Атанас Шаренков без никакво съмнение заема водещо място сред тях.

(*) ТИЛЕВ, Тилко. Живописецът Атанас Шаренков. “Блу арт”, Хасково, 2008 Обратно в текста