ПЪТЬОМ

Андрей Андреев

ПЪТЬОМ

Както и колкото аз да си вярвах, че празник
ще си за нас и за нашите рани и страсти,
пътьом преминах през тебе, живот, и ти казвам,
че за живота ни кратък си нещо опасно.

Пътьом се спрях сред пространство безкрайно и време
с хора и днешни, и бъдещи, с хора предишни,
слушах и тъжни, и весели песни-поеми:
камък и бурен, и дом в белоцветните вишни.

В тях се заричах и най-съкровените думи
пишех виновно по въздуха и по водата,
ако ли някой случайно ги срещне по друма,
те да му бъдат утеха и глас на съдбата.

С тях да се пази от слънце, от студ и умора
и да си има другар за раздумка по пътя…
Пътьом отскоро си мисля, животе, и си говоря:
време дошло е и другиму да те отстъпя.


ДОКАТО ТРАЕ УТРИННИЯТ ХЛАД

Надежда за живот и за победа
за всеки стрък и всеки цвят.
И слънцето на пролетта ни гледа
докато трае утринният хлад.

Горят над нас високи звездни свещи,
а с дума милостива този свят
ще ни изпраща и посреща
докато трае утринният хлад.

И стигнеш ли на дните си средата,
Обръщаш взор и спомени назад
към онзи миг със стръв и нежен вятър,
докато трае утринният хлад.

Че и цветът цъфти и прецъфтява,
и че животът, пит и недопят,
за нас ще има смисъл дотогава,
докато трае утринният хлад.