ПЕСЕНТА НА АНГЕЛА

Воймир Асенов

ПЕСЕНТА НА АНГЕЛА

                 Яз ке се сторам на люта змия -
                 жена ке ти морам,
                 деца ке ти гледам
                 и пак по тебе ке дойдам…

Дори във живота и във фолклора…
Такава песен до днес не е пята…
Мен друга севда, мен друга изгора
гори ме, Кало, гори ме, та патя…
Не тръгвай след мене, моме Калино -
дори и на сянка да се престориш -
аз съм с години пред теб, Детелино,
аз съм орисан с по-друга орис…
Където да тръгна, където да ида -
все тя след мене, все тя пред мене.
От нея аз нищо друго не видя
и ту вдовец съм аз, и ту съм женен…
Ти искаш мене, а тя пък - душата…
Душата ми иска тя - нищо друго!..
Ах, мила Калино, инат мой златен -
Душата ми иска неземно чудо!
От извора ако вода аз отпия -
оттам То ме гледа с очи дълбоки.
Щом взор си повдигна - небесно пиле
пак То се прави, над мене високо…
По друм - прахосник кога препусна,
та с кон далече дано избягам -
с насрещен вятър, пак То ме блъсне,
пак То пред мен е - усмивка блага!
Не смея вече да вляза аз в кръчма!
Не смея вече да вляза аз в църква!
Все То - не Чудо, а Орис мъчна
и с нея аз съмвам, и с нея аз мръквам!
Когато дойде Смъртта да ме вземе,
защото тя ми е вечна стопанка -
единствен откуп за все още време
ще ми поиска тя - песен на Ангел!
За мене те моля - стори се, Калино,
не люта змия, а възглас на славей!..
Дано залъжем Смъртта, Детелино -
от тебе приспана, тя мен да забрави!


ЗАРЪКА

Подир толкова пожарища любов,
подир толкова порои мъка
в гърдите ми остана само ров
от сажди и от овъглена тъкан…

Душата ми отдавна не е там.
Душата ми отдавна е във ада.
И аз далеч от праведния храм -
останах грехове да доизстрадвам…

Сега ще трябва ден да разцъфти,
за да възкръсна в тая черна зима
или отново да се върнеш - Ти -
Ти, дето даваш на Живота име…

Да ливне дъжд и да окъпе пак
душата ми на няма кукувица
и в бял равнец и жлътнал кукуряк
да се търкулна и да се затичам…

Да свирна пак със крушово листо
и на кръчмаря пак да дам заръка:
- Хей, хъш! Налей отново две по сто:
една любов и друга чаша - мъка!