Христо Радевски

***
Напразно сте се разтревожили,
че критиката ще го удуши!
Това е невъзможно!
                        Може ли
нищожество да се унищожи?

***
Добре, че пишеш за морето ти.
Но в що ти е бедата?
Сол малко има в стиховете ти,
а много е водата.

***
И пружината люто мъсти,
щом премного натиснеш я ти.

***
Познавам полудял
умник,
познавам генерал,
остал
без ни един войник.
Но не познавам неуспял
мазник.

***
От свинството си той не се смути.
Но най се възмути, когато ти
му го посочи.
                 Възмутен,
взе позата на оскърбен.

***
Надуват го - той гордо плава
в помътения небосклон.
Но отдалече се познава,
че е балон.

***
И гледахме го как успешно зрей,
и думахме си възхитени:
                         - Брей, че
расте момчето!
От лакейче
как бързо се издигна до лакей!