Христо Миндов

откъс от поема

***
Аз не знам коя си ти и как изглеждаш:
дали в теб не говори кроткият славянски дух
или не звучат копитата на ханските коне,
които са препускали в родния край
и са цвилили в лудите наши лесове…
Дали не си на робството незаглъхнал стон,
или на възраждането тръба…
Дали не си на настоящето отприщената река,
която бучи и трещи и мята мелниците, машините,
                                                   динамита, моторите…
Дали не си успокоеното и избистреното,
ослепително-кристалното езеро на бъдещето…

сп. „Завети”, кн. 7, 1939 г.