Христо Миндов
Христо Димов Миндов, български писател, е роден на 29.05.1888 г. в град Разград в семейство на занаятчия. Учи в родния си град. Писар в Разградския съд (1908). Секретар в Окръжния съд в София (1921-1941). Започва като символист - печата в сп. „Хризантеми” и др. Изявява се като поет, прозаик и критик. Поддържа приятелство с писателите Антон Страшимиров, Асен Разцветников и др. Публикува в сп. „Съвременна мисъл”, „Обществена мисъл”, „Съвременна илюстрация”, „Наш живот”, „Завети”, „Листопад”, „Бисери”, в. „Огнище”, „Литературен час”, „Светлоструй”, „Вестник на жената” и др. След 09.09.1944 г. сътрудничи на в. „Литературен фронт”, „Отечествен фронт”, „Изгрев”, сп. „Септември” и др. Псевдоним: Иван Маринов. Автор на книгите „Метежи. Ваши песни на ваша младост” (1909), „Преображения на лъжата” (притчи и легенди, 1921), „Опиянение” (повест, 1926), „Товарът на хората” (разкази, 1936), „Двамата и кучето” (съвместно със Стефан Мокрев, с предговор от Никола Атанасов, 1937), „Хан Пресиян” (1937; 1942), „Царе Асен и Петър” (1937), „Спътници” (разкази, 1938), „Топлият вятър задуха” (пътеписи, 1941), „Климентова земя” (пътеписи, 1943), „Над страната няма противникови самолети” (1946), „Творци на словото” (спомени и характеристики, 1953), „Гост от равнината” (пътеписи, 1959), „Срещи по пътищата” (пътеписи, 1968), „Майстори на словото” (1968). Член на Съюза на българските писатели. Умира на 05.01.1973 г. в София.
Публикации:
Поезия:
ИЗ „ПСАЛОМ НА БЪЛГАРСКАТА КНИГА”/ брой 81 февруари 2016
Проза:
ПОСЛЕДНИЯ ЧОВЕК/ брой 87 септември 2016
БАЛОНЪТ/ брой 92 февруари 2017
СТЪПКИ ПО СНЕГА/ брой 166 март 2024
Критика за Христо Миндов:
„ТОПЛИЯТ ВЯТЪР ЗАДУХА” - ПЪТЕПИСИ ОТ ХРИСТО МИНДОВ/ автор: Любен Цветаров/ брой 102 януари 2018
„ТОВАРЪТ НА ХОРАТА”. РАЗКАЗИ ОТ ХРИСТО МИНДОВ/ автор: Николай Дончев/ брой 137 април 2021